Унгарският министър-председател Виктор Орбан разказа неизвестна досега история от периода на първия си мандат, свързана с драматичните събития около войната в Косово през 1999 г. Според неговите твърдения, тогавашният президент на САЩ Бил Клинтън е отправил директно искане към Унгария да се намеси военно в конфликта. Целта на разказа, споделен пред медии в град Сомбатели, е да илюстрира тезата на унгарския лидер, че е напълно възможно държавните ръководители да откажат участие във военни действия, въпреки външния натиск.
Орбан твърди, че в телефонен разговор по време на ескалацията на конфликта, Клинтън е помолил Будапеща да отвори втори фронт срещу Югославия. Американският президент настоял унгарските сили да атакуват Сърбия или „поне да ги стреля от Унгария през Войводина чак до Белград“. Това искане е поставило унгарското държавно ръководство пред тежък избор в критичен исторически момент.
Правителството в Будапеща обаче категорично е отхвърлило предложението. „Не, господине!“, е бил отговорът на Орбан към американския президент според самия него. В своя разказ премиерът подчертава значението на твърдата лидерска позиция в такива моменти, правейки паралел с настоящето: „Ако имахме министър-председател, който можеше да каже само „да, господине“, щяхме да сме затънали до гуша във войната“.
Основният аргумент за отказа е била сигурността на етническите унгарци в съседната държава. Орбан е попитал Клинтън какво би се случило с тристата хиляди унгарци, живеещи във Войводина, ако Унгария предприеме подобна атака. Двамата лидери се договорили да обсъдят въпроса лично на предстоящата седмица среща на върха на НАТО. Според разказа на унгарския премиер, след този разговор американската страна никога повече не е повдигала темата за отваряне на фронт откъм Унгария.
Историческият контекст на тези събития е свързан с процесите на разпадане на Югославия и войната в Косово, която започва през февруари 1998 г. и продължава до юни 1999 г. Военният конфликт между косовските албанци и правителството на Югославия ескалира драстично след трагедията в Рачак, където 45 косовски албанци са жестоко убити. Това събитие става конкретният повод за намесата на НАТО и стартирането на операция „Съюзна сила“, включваща масирани въздушни удари срещу Югославия. В този период България също изиграва своята роля, като осигурява въздушен коридор на НАТО над своето въздушно пространство.
