38% от българите не са чели нито една книга през последната година, 12% смятат, че не е необходимо да се чете.
- Реклама -
Водещо място за прекарване на свободното време продължава да заема гледането на телевизия (69,5%). Тази дейност е намаляла с 15 до 20 процентни пункта спрямо 2016 г., а при най-младите поколения спадът е с над 30 пункта. В резултат на тази динамика телевизионният екран е детрониран от пиедестала на основно занимание за младите хора, изместен от общуването им чрез социалните мрежи и интернет активностите. През свободното си време над 80% от хората под 30 и над 60% от тези под 40 общуват чрез социалните мрежи или имат различни дейности в интернет. От 36 на сто от анкетираните, които посочват четенето като свое обичайно занимание, само 11 на сто са на възраст под 30 години и 15 на сто под 40 години. Всички тези показатели показват много сериозно и задълбочено изместване на класическото четене от дейностите в електронното околен свят.
За тези, които четат, предпочитаният метод остава хартиеният носител (52%). Въпреки че запазва първото си място, той е намалял с 15% от 2014 г., когато 67% от анкетираните са заявили, че четат предимно на хартия. Съответно алтернативните, електронни начини за четене нарастват от 36,7% на 46,8% – на компютър (20%), таблет или смартфон (9%), електронен четец (6%), слушане на аудиокниги (1%). Почти 38% от анкетираните заявяват, че не са чели нито една книга през последната година. Дългосрочната тенденция е намаляване на броя на активно четящите.От гледна точка на четенето на книги възрастното население в страната може да се раздели на три големи групи: една трета – слаби или нечетящи; една трета – спорадични и ситуативни читатели и една трета – интензивни читатели. Художествената литература е предпочитана – 46,8%. Удвоен е интересът към съвременните български автори – от 8% през 2014 г. до 16% днес. Лек ръст има при световната и българската класика, която се предпочита от 15 до 20 процента от анкетираните. Един на всеки двама съобщава, че чете интернет базиран текст – новинарски портали, статии, книги в интернет или просто публикации и имейли. Професионална, документална или справочна литература привлича интереса на 32,8% от пълнолетните българи. Детска и юношеска литература, вкл. фентъзи, сочат, че четат 11,2% от анкетираните. Запазва се наблюдаваната в предходните вълни тенденция най-четящо да е поколението на 40-60 години, живеещи в по-големите градски центрове, с висше образование и доходи. Показателно е, че делът на средното поколение, което чете художествена литература, е равен на дела на 18-30-годишните, които четат публикации в социалните мрежи (по 46%).
38% от българите не са чели нито една книга през последната година, 12% смятат, че не е необходимо да се чете.
- Реклама -
Водещо място за прекарване на свободното време продължава да заема гледането на телевизия (69,5%). Тази дейност е намаляла с 15 до 20 процентни пункта спрямо 2016 г., а при най-младите поколения спадът е с над 30 пункта. В резултат на тази динамика телевизионният екран е детрониран от пиедестала на основно занимание за младите хора, изместен от общуването им чрез социалните мрежи и интернет активностите. През свободното си време над 80% от хората под 30 и над 60% от тези под 40 общуват чрез социалните мрежи или имат различни дейности в интернет. От 36 на сто от анкетираните, които посочват четенето като свое обичайно занимание, само 11 на сто са на възраст под 30 години и 15 на сто под 40 години. Всички тези показатели показват много сериозно и задълбочено изместване на класическото четене от дейностите в електронното околен свят.
За тези, които четат, предпочитаният метод остава хартиеният носител (52%). Въпреки че запазва първото си място, той е намалял с 15% от 2014 г., когато 67% от анкетираните са заявили, че четат предимно на хартия. Съответно алтернативните, електронни начини за четене нарастват от 36,7% на 46,8% – на компютър (20%), таблет или смартфон (9%), електронен четец (6%), слушане на аудиокниги (1%). Почти 38% от анкетираните заявяват, че не са чели нито една книга през последната година. Дългосрочната тенденция е намаляване на броя на активно четящите.От гледна точка на четенето на книги възрастното население в страната може да се раздели на три големи групи: една трета – слаби или нечетящи; една трета – спорадични и ситуативни читатели и една трета – интензивни читатели. Художествената литература е предпочитана – 46,8%. Удвоен е интересът към съвременните български автори – от 8% през 2014 г. до 16% днес. Лек ръст има при световната и българската класика, която се предпочита от 15 до 20 процента от анкетираните. Един на всеки двама съобщава, че чете интернет базиран текст – новинарски портали, статии, книги в интернет или просто публикации и имейли. Професионална, документална или справочна литература привлича интереса на 32,8% от пълнолетните българи. Детска и юношеска литература, вкл. фентъзи, сочат, че четат 11,2% от анкетираните. Запазва се наблюдаваната в предходните вълни тенденция най-четящо да е поколението на 40-60 години, живеещи в по-големите градски центрове, с висше образование и доходи. Показателно е, че делът на средното поколение, което чете художествена литература, е равен на дела на 18-30-годишните, които четат публикации в социалните мрежи (по 46%).
