„Трудно е да си представим как преди години всички престижни институции за награждаване на сериозно кино и сериозни постижения биха избрали точно такъв филм („Всичко, навсякъде, наведнъж“). И то не просто да го изберат, а да го възнаградят исторически, защото той получи 7 от най-важните статуетки „Оскар“. Когато поднесеш на публиката този продукт с обяснението, че това е събитието на годината – най-добрият филм, най-добрата режисура, най-добрите актьорски изпълнения, и той вижда тези екстравагантни сцени, се получава точно този дисонанс, тази бездна между очаквано и реално. Затова за мен не беше изненадваща тази вълна от шок, че това е филмът на годината. Тук може да се търсят причините защото тези институции избраха точно този филм“.
Това заяви за БНР журналистът Владислав Апостолов.
„Това беше една година, понеже нямаше органично изгрял филм, който да се изолира от останалите като събитието, можеше да има едно много плавно разпределяне на тежестта на оскарите и много филми да спечелят награди. Това щеше също да бъде послание за разнообразието. Но се случи точно обратното. Случи се това, което е ставало, когато имаше филми – събития, които изсмукват всичко, като „Титаник“ и „Мълчанието на агнетата“, примерно. По много странен начин се разви тази кампания за Оскарите“, добави журналистът.
