След 30 години преход едва 35% от българите казват, че предпочитаната от тях форма на държавно управление е „либерална демокрация с редовни избори и многопартийна система“, докато 45 на сто предпочитат „силен и решителен лидер, който да не бъде възпрепятстван от парламент или избори“. Мнозинството – 57%, вярва, че нищо няма да се промени, независимо кой е на власт. 77% от хората са мнение, че „олигарски и финансови групировки упражняват силен контрол върху правителството“.
Това е една малка част от данните в доклад на Центъра за изследване на демокрация (ЦИД), представен днес, озаглавен „Демокрацията в България – все още крехка след три десетилетия преход“. Негови автори са анализаторите от центъра Румена Филипова и Руслан Стефанов. Изводите в анализа са на база на социологическо проучване сред българското население, проведено от GLOBSEC в сътрудничество с Центъра за изследване на демокрацията, което обхваща 1001 българи, анкетирани в периода 19-27 март 2020 г.
Според ЦИД нагласите на българите спрямо демокрацията кореспондират с по-общите политически възгледи, както от близкото посткомунистическо минало, така и от по-далечното минало.
„Силно изразено е несъответствието между общата неудовлетвореност на българите от функционирането на демокрацията в страната и паралелното предпочитание към авторитарен модел на управление чрез „силен лидер“. Както изглежда, българите не смятат, че демокрацията функционира неправилно поради определени пропуски, които страната е направила и които могат да се коригират с „повече“ демокрация, а напротив, мислят, че това се дължи на присъщи на демократичната система недостатъци, които могат да се преодолеят с помощта на авторитарни мерки“, констатират авторите.
Откриват обаче културно обяснение на авторитарния рефлекс – а именно, че демократичните нагласи не са здраво вкоренени в общественото съзнание поради наследството на авторитарното управление в миналото. И второ, неизживени още ползи от демократичното управление, което води до „разочарование“.
В анализа е застъпено чувството за липса на справедливост в обществото, което е в различни посоки. Дава се пример, че освен липсата на вяра, че смяната на властта променя нещата и убедеността, че „олигарси и групировки“ влияят на процесите в държавата, 84% от населението смята, че определени обществени групи се покровителстват от властта. Освен това по отношение на различни малцинствени групи 65% от гражданите виждат „специално отношение“ и форми на привилегия. Най-силно изразено е това отношение спрямо ромите. От ЦИД обаче обясняват резултата и с широкоразпространено схващане, че тези малцинствени групи всъщност избягват наказания, тъй като така могат да бъдат по-лесно манипулирани и по този начин партиите да си осигуряват гласоподаватели.
Усещането за социална несправедливост е силно и това личи от факта, че значителна част от анкетираните смятат, че хората с връзки в политическите среди (76%) и тези с по-високи доходи (60%) получават преференциално отношение. Това настроение се прояви особено силно чрез обществената реакция спрямо смъртта на журналиста Милен Цветков, който загина при катастрофа, причинена от младеж, произхождащ от семейство, което изглежда се радва на подобни привилегии. През този период социалните мрежи бяха залети от протестни коментари срещу продължаващите прояви на произвол и безнаказаност, дават пример анализаторите..
От ЦИД обаче констатират и друго: 44% от анкетираните са съгласни с твърдението, че повечето хора в страната заслужават доверие. Заключението е, че всъщност политико-икономическите кръгове са тези, които не се ползват с доверие, но към съгражданите си българите проявяват по-голямо разбиране. И въпреки че хората с тази нагласа не са мнозинство, то „е налице потенциал за изграждане на силни хоризонтални връзки сред населението, вкл. такива, които водят до създаване на граждански общности за социален активизъм“.