За съжаление и в двете сме на опашката в Европа, както и по всички показатели, свързани с качеството на живот. Чуваме високопарни слова по адрес на братята Кирил и Методий, но сме първи по неграмотност в ЕС. На 47-мо място сме по интелигентност.
По четене, математика и природни науки българските ученици на 15 години са най-неграмотни в ЕС и на едно от последните места в света.
Имаме над 360 болници и най-много болнични легла на глава от населението, но сме последни по качество на здравеопазването, с най-висока заболеваемост и смъртност. Имаме 52 висши учебни заведения – също първи по брой спрямо населението, но сме последни по грамотност и интелигентност…
Не се връзва много „Върви народе възродени“ с тази тъжна статистика. И ако я премълчаваме на 24 май, за да не разваляме празника, то през останалите 364 дни сме в реалността, която не е далеч от духовната нищета и опасно близо до чалга „културата“.
Политици и управленци имат голяма вина за това нерадостно положение. Вина имаме и всички ние, които свикнахме да приемаме и подминаваме тяхната бездуховност. Само примитивният, необразованият индивид не си дава сметка за щетите, които нанася на нацията със своето невежество.
24 чай е празник, но и меч. Тъмата се страхува от светлината, както простият властник от истината и прозрачността. Трябва да воюваме с примитивизма всеки ден, а когато полагаме цветя в нозете на светите братя Кирил и Методий, да показваме решителност, че милост за безкултурието и необразоваността няма да има. Няма подем без образование и култура.
Огнян Стефанов, ФрогНюз