-Асене, какъв е коментарът ти след първия мач срещу Испания и точковата разлика реална ли е с оглед и разликата в класите между двата тима?
-Първи мач, в който със сигурност е имало и напрежение. Играем срещу Испания, знаем кои са и какъв отбор имат. Разликата в класите е видна и ясна, но на този фон смятам, че нашият отбор стоя добре, сравнявайки в какви отбори играят испанците. Това са реалностите. Разбира се, че ни се искаше разликата да е по-малка, да сме по-близо в резултата в повечето време, но този първи мач беше ясен и трябва да си признаем, че трудно бихме направили повече от това. Изоставахме доста в защита, което за мен бе основният проблем.
-Испанците сякаш не блестяха – може би заради липсата на стряскащите имена от предишни години…
-Така изглежда отстрани, но реално, когато срещнеш такъв силен отбор, нещата се случват много лесно в тяхна полза. Почти всичко им се получава, те не бавят играта, не бъркат лесни топки, вкарват по-лесни кошове. Това е разликата между добрите състезатели, които правят така, че нещата отстрани да изглеждат лесни, а реално не е така. Мисля, че в останалите мачове със задължително по-добра защита нещата ще са по коренно различен начин.
-Предстои ни мач с Турция, който притежава огромна класа. Ако испанците нямат звездите отпреди няколко години, то турците са с наличен състав с доста солидни играчи. Какво трябва да направим срещу тях?
-Много повече да се „сбием“ в защита, да бъдем по-агресивни. Да се опитваме да накъсваме играта в някои ситуации, за да не им се получава така лесно играта. Като селекция и като състезатели и двата тима – и Испания, и Турция, са с изключително класни играчи. Но ние, ако сме отдадени в защита, борим се за всяка топка, мисля, че тази разлика може да се компенсира, защото Турция най-вероятно ще ни подцени. А от това ние можем само да спечелим. (Sesamebg дава коефициент 9.50 за България за победа срещу Турция)
-Срещу Белгия ли трябва да насочим усилия за победа?
-На европейско няма случайни и слаби отбори. Безспорно, ако трябва да сравняваме Белгия с Турция или Испания, те са по-лек противник. Определено срещу белгийците шансовете ни скачат драстично, но няма да е лесно. Те също разполагат с добри състезатели и видяхте, че в първия си мач биха домакините от Грузия.
-Присъствието на Александър Везенков в отбора действа мотивиращо за останалите, за да повишат още повече качествата си, или напротив – може да бъдат притеснени, ако не са на неговото ниво?
-Везенков е само в плюс за отбора и за всички момчета. Не смятам, че те гонят надскачане или нещо подобно. В отбора всеки знае ролята си, всеки знае възможностите си и затова е колективен и отборен спорт. Всеки трябва да помага на другия. Когато имаш състезател от неговия ранг, другите отбори насочват внимание предимно към него. А това дава повече шансове на останалите състезатели.
-Може ли, ако се получи подобна разлика и срещу Турция тези първи два мача да стреснат някои от момчетата или да ги разколебаят?
-Според мен е плюс, че срещаме в първите два мача именно силните Испания и Турция. Не мисля, че някой би се предал или се стреснал, или пък би се уплашил от нещо. Всеки един спортист знае реалните възможности на отбора и колкото и да искаш и да се надяваш, когато загубиш, както се случи с Испания, знаеш, че просто те са по-добрият отбор. Но тези първи мачове са хубави, защото ще послужат за отърсване от напрежението и дори като адаптация към първенството.
-Как се гледа европейско първенство отстрани?
-На моята възраст нямам място в националния отбор, защото моето мнение е, че той трябва да е съставен от млади играчи. На това мнение бях още, когато отборът се класира на Европейското. Ясно е, че ние нямаме огромни и реални шансове да гоним някакво силно класиране, но пък ако отидем с младите момчета, това може да е голямо стъпало за тях. Както да отидат в по-добри отбори и първенства, така и за самото им израстване.
-Ти дълго време беше част от националния отбор, игра и на Европейско и тогава ти беше в ролята на младите, за които говориш. Преди 15 години ти беше този, който трупаше опит.
-Европейското първенство и въобще тези големи мачове са много хубави моменти за състезателите, защото израстваш много, виждайки първо – добрите ти съотборници и второ – класните съперници, срещу които мериш сили. Със сигурност е имало притеснение и напрежение, но напрежение трябва да има задължително, защото ако го няма, значи не ти пука и ти е безразлично. Вярно е, че като дете или юноша играеш баскетбол за удоволствие, но като професионалист имаш и други отговорности. Не може да играеш за България просто, за да отбиеш номера. Ти представляваш тази държава и си отговорен да се представиш, колкото се може по-добре. Хубавото е, че когато започне мач – дори още на загрявката, напрежението изчезва.
-Мислиш ли, че можем да прескочим групата?
-Мисля, че можем, защото момчетата имат качества и възможности да го направят. Единственото, което ме притеснява и е на база на първия мач, който не е особено показателен, е играта в защита.
-Кога не си заспивал, преди важен мач или след него?
-Не ми се е случвало преди мач да не мога да спя, но след мач почти винаги много трудно заспивам – без значение дали съм победил или загубил. Дори и да сме победили, мисля върху играта си, къде съм сбъркал, какво съм направил, понякога те е яд отвътре и не ти е спокойно.
-Мислиш ли, че сега по-младите момчета не заспиват, мислейки къде са сбъркали?
-Според мен момчетата, които искат да се развиват от настоящото поколение отделят доста внимание да гледат пак представянето си, как са се справили в дадения мач. Темата обаче е малко деликатна. От натрупания опит през годините съм разбрал, че когато човек сам си гледа грешките, много лесно може да си намери и оправдания, че не се е справил. И затова е хубаво да имаш треньор или човек, който да ти дава реална оценка как си играл и какво си направил.
Със сигурност си виждал много пъти как след мач момчетата тичат до принтера, за да вземат статистиката и да я прочетат колко точки са вкарали…
-Моето мнение е, че при подрастващите не трябва да има статистика. Аз бях от това поколение, когато нямаше онлайн статистика, а едни големи листове, които бяха само за треньорите. В тях пишеше най-базови неща – точки, борби и нещо подобно. Аз слушах каквото треньорът каже след мача. Ако каже, че съм играл добре – ок. Ако каже, че не съм играл, значи има какво да подобрявам. Докато в днешно време те от малки четат цифрите. Да, но статистиката на практаки е само сухи числа и нищо повече. Ти може по статистика да не си с добри показатели, но да си допринесъл най-много за победата. Защото в статистиката я няма играта в защита, а защитата в днешния баскетбол е едно от най-важните неща. Днес баскетболът е предимно физика. Ако преди години не е било така, сега се набляга предимно на това.
-Какъв клубен сезон очакваш в България? ЦСКА се завръща след доста години отсъствие.
-Очаквам доста равностойно първенство. Завръщането на ЦСКА е плюс, както и е плюс, че ще има дерби. За мен не беше нормално в столицата на България да има само един представител в първенството. Смятам, че този мач несъмнено ще привлече интерес, ще върне доста хора в залата. Най-малко заради заряда между двата отбора. Като цяло Рилски спортист и Балкан се открояват като селекция. Спартак Плевен направи доста сериозен отбор, залагайки предимно на българи. Ще бъде интересно. Според мен ще има и доста изненади в кръговете. Надявам се и пожелавам на всички колеги да нямат контузии и залите да са по-пълни.
-Ти обаче игра и във време преди 15 години, когато сякаш все още имаше малко повече хора в залите?
-Надявам се хората да се запалят по баскетбола. Но вижте, и сега в Ботевград хората живеят с този спорт и ходят на мачовете. В Самоков – също. В Плевен и Ямбол има доста хора на мачовете. Единствено София отстъпва по този показател, но се надявам това да се промени. В днешно време всички имаме доста изкушения – лесно е да гледаш по телевизията най-добрите първенства, а и всякакви спортове, каквито искаш, вместо да отидеш на мач в залата. Но от друга страна ние постоянно казваме, че искаме повече хора на мачовете, но реално те ще дойдат, ако им предложим атрактивна и интересна игра. За мен големият и основен проблем в българския баскетбол е маркетингов. Виждате, че сме заобиколени от социални мрежи и от какво ли още не като начини на комуникация. Там трябва да се работи. Защото сега, а и в последните години, на мачовете идват почти едни и същи хора. Но ми се иска да запалим нови хора, на които да им хареса баскетбола и да се върнат отново в залата.
-Мина през доста тежка контузия и операция, как се чувстваш и колко сили ще имаш да играеш?
-Искам само да съм здрав. Това беше първата контузия в кариерата ми и отсъствах доста дълго. Не съм мислил за отказване, искам да се наслаждавам на играта, докато тялото ми позволява. Не съм си правил планове и сметки…
