Иво Сиромахов: „Пътищата ни се разминаха точно по въпроса за свободата на словото, това беше предателство!“

Известният писател, сценарист и доскоро телевизионен водещ Иво Сиромахов разкри в ексклузивно интервю за YouTube подкаста „Контракоментар“ на Асен Генов причините за напускането си от телевизия 7/8 и предаването „Шоуто на Слави“. Решението му, което сложи край на близо 30-годишно сътрудничество с екипа на Слави Трифонов, е пряко свързано с принципите за свободата на словото и опит за прокарване на законопроект, който той категорично определи като „мракобесен“.

Сиромахов е категоричен, че именно спорът за свободата на словото е довел до разрива. „Нашите пътища се разминаха точно по въпроса за свободата на словото“, заяви той, обяснявайки, че предложената от партия „Има такъв народ“ поправка в Наказателния кодекс, предвиждаща затвор от една до шест години за разгласяване на лична информация, включително за политици, е „предателство спрямо цялата ни предишна история“. Според него, когато тази ключова ценност изчезне няма да остане нищо, което да свързва сценариста с Трифонов. Сиромахов вижда в този законопроект ясно намерение да се „сложи ръка върху медиите и свободните гласове“, дори допускайки подслушване на журналисти – акт, който той сравнява с „полиция на мисълта“.

Макар да признава, че така наречените „кафяви сайтове“ често навлизат грубо в личния живот, Сиромахов подчертава, че това не оправдава заплахата със затвор. Вместо това, той предлага приемането на етичен кодекс за журналисти, подобен на тези във Великобритания и Франция. „Когато човек е политик, когато той работи на публична издръжка… той вече трябва да внимава и с личния си живот, защото личния му живот също е публично достояние“, категоричен е Сиромахов, давайки пример с политик, сниман на яхта с манекенки – факт, който би трябвало да е известен на обществото.

По отношение на свободата на словото, Сиромахов е непреклонен: „Свободата винаги е права. Тя никога не е криволичеща.“ Той цитира примери от Saturday Night Live в САЩ, където политическата сатира е безмилостна и се приема като нещо естествено. „Общество, в което няма политическа сатира, е болно общество“, смята той, посочвайки липсата на подобно съдържание в българския национален ефир днес. Разграничението между политици и обикновени граждани е ключово – докато навлизането в личното пространство на обикновен човек е недопустимо, за политиците, особено когато става въпрос за информация, която буди въпроси от обществен интерес (например златото в нощното шкафче на бивш премиер), не може да има милост.

Сиромахов разкрива, че до миналия петък е имал пълна творческа свобода в телевизията и решението му не е резултат от натрупани недоволства. „Не можех да замълчах в тази ситуация, защото би било подло и би означавало да предам принципите си“, обясни той. Той изрази надежда, че неговият акт ще послужи като „огледало“ за колегите му в медийния бизнес, макар да не е сигурен дали ще има дългосрочен ефект. Писателят приветства бързата реакция на гражданското общество срещу законопроекта, определяйки я като „малка победа“, но критикува пасивността по други важни обществени въпроси, като арестите без повдигнати обвинения.

Анализирайки състоянието на българските медии, Сиромахов очертава два периода: до 2009 г., когато е имало свобода на медиите, и след това, когато „Борисов яхна медиите, но е редно… да отбележим, че това стана и с тяхното съгласие“. Той остро критикува зависимостта на медиите от държавно финансиране чрез рекламни договори, наричайки този процес „корумпиращ“ и заявил, че „медиите бяха купени“.

По отношение на бъдещето, Иво Сиромахов прогнозира изчезването на традиционните медии и превръщането на онлайн платформите като YouTube в основен източник на свободна журналистика. „Истинската конкуренция ще бъде в YouTube, там ще бъдат и вече големите рекламни бюджети“, смята той. Лично за себе си, Сиромахов признава, че е „преситен от телевизии“ след 25 години работа и не планира да се връща в телевизионен проект на този етап. Той предпочита да остане „глас на свободен гражданин“, вместо да навлиза в политиката, която, според него, налага унизителни ограничения и не позволява свободна воля.