Депутатите решават дали президентът Радев ще продължи да назначава шефа на ДАНС.
- Реклама -
Народното събрание ще разгледа днес повторно промените в Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС), върху които президентът Румен Радев наложи вето миналата седмица.
Измененията предвиждат правото да се определя ръководителят на контраразузнаването да премине изцяло към парламента, като така се изключва държавният глава от процедурата.
Досега Министерският съвет предлагаше кандидат, а президентът подписваше указа за назначение. Повод за законовите промени стана отказът на Радев да подпише указа за назначаването на заместник-председателя на ДАНС Деньо Денев.
С новите текстове Народното събрание ще излъчва ръководителите на специалните служби по предложение на правителството, без участието на президента.
Единствено началникът на НСО ще продължи да се назначава с указ на държавния глава, макар че правомощието на президентската администрация да използва служебните автомобили на службата вече е отнето.
В мотивите си за ветото Радев припомня, че през 2013 г. парламентът назначи Делян Пеевски за председател на ДАНС, което предизвика масови протести и впоследствие решението беше отменено. Затова през 2015 г. президентът отново получи правото да назначава шефа на агенцията по предложение на правителството.
Предложението промените да влязат в дневния ред бе одобрено с 118 гласа „за“, а вчера вътрешната комисия в парламента вече отхвърли ветото на Радев.
Междувременно президентът наложи вето и върху промените в законите за Държавна агенция „Разузнаване“ и за специалните разузнавателни средства, с които също му се отнема правото да назначава ръководителите на ДАР и ДАТО.
Депутатите решават дали президентът Радев ще продължи да назначава шефа на ДАНС.
- Реклама -
Народното събрание ще разгледа днес повторно промените в Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС), върху които президентът Румен Радев наложи вето миналата седмица.
Измененията предвиждат правото да се определя ръководителят на контраразузнаването да премине изцяло към парламента, като така се изключва държавният глава от процедурата.
Досега Министерският съвет предлагаше кандидат, а президентът подписваше указа за назначение. Повод за законовите промени стана отказът на Радев да подпише указа за назначаването на заместник-председателя на ДАНС Деньо Денев.
С новите текстове Народното събрание ще излъчва ръководителите на специалните служби по предложение на правителството, без участието на президента.
Единствено началникът на НСО ще продължи да се назначава с указ на държавния глава, макар че правомощието на президентската администрация да използва служебните автомобили на службата вече е отнето.
В мотивите си за ветото Радев припомня, че през 2013 г. парламентът назначи Делян Пеевски за председател на ДАНС, което предизвика масови протести и впоследствие решението беше отменено. Затова през 2015 г. президентът отново получи правото да назначава шефа на агенцията по предложение на правителството.
Предложението промените да влязат в дневния ред бе одобрено с 118 гласа „за“, а вчера вътрешната комисия в парламента вече отхвърли ветото на Радев.
Междувременно президентът наложи вето и върху промените в законите за Държавна агенция „Разузнаване“ и за специалните разузнавателни средства, с които също му се отнема правото да назначава ръководителите на ДАР и ДАТО.
От 25 октомври започва годишният планов ремонт на шести блок на АЕЦ „Козлодуй“, който ще продължи до началото на декември, съобщиха от атомната електроцентрала.
Лидерът на ГЕРБ и бивш премиер Бойко Борисов предупреди, че ситуацията не е шега и в един даден момент може да останем и без горива, след наложените санкции от САЩ на „Лукойл“, каза той пред журналисти в парламента.
Над 40 международни и български компании вече са заявили интерес за участие в изграждането на новия терминал 3 на летище „Васил Левски“ в София, съобщиха от „СОФ Кънект“, концесионерът на аеропорта.
