На фона на подготовката на държавния бюджет за 2026 г. в България отново се повдига темата за размера на обезщетението за отглеждане на дете през втората година. Планираното увеличение на сумата, която в миналото често е оставала без промяна, отваря по-широк дебат: каква е целта на държавната политика? Да насърчи майките да останат по-дълго у дома с децата си, или да улесни тяхното бързо завръщане на пазара на труда? Отговорът на този въпрос разкрива съществени различия в подходите на България и други водещи европейски държави.
България се отличава с един от най-продължителните отпуски по майчинство в света, достигащ до три години. Системата е разделена на няколко етапа. През първата година майките получават 90% от осигурителния си доход, като таванът на обезщетението е 3375 лева. Втората година е с фиксирана сума от 780 лева, която се предвижда да нарасне до 900 лева. Третата година е неплатена, но законът гарантира запазване на работното място. Подобна продължителност на отпуска се среща и в страни като Унгария и Чехия, но е по-скоро изключение за европейската практика.
В Германия фокусът е върху гъвкавостта и споделената родителска отговорност. Основният модел предлага 14 месеца платен отпуск, който обаче изисква и двамата родители да се включат в грижите за детето. Ако само единият родител ползва отпуск, продължителността е 12 месеца. Обезщетението е 65% от дохода преди раждането, като е фиксирано в границите между 300 и 1800 евро на месец. Семействата имат възможност да удължат периода до 36 месеца, ако родителите работят на непълен работен ден, но общата сума на изплатените средства остава същата. Съществува и опция за неплатен отпуск до навършване на тригодишна възраст на детето.
Цветелина Баджева, която живее в Мюнхен, споделя своя опит с основния модел: „12 месеца майката плюс до 2 месеца бащата. Върнах се декември месец по време на майчинство, като работех 30 часа на седмица. Започнах всъщност на 25, първите 2-3 месеца и после вдигнах на 30, което е почти максимума, който ти е разрешен по закон да работиш по време на майчинство”. Тя уточнява, че през месеците, в които е работила, не е получавала обезщетение от държавата. „Това беше минусът на нашия план де фактo. За тези месеци трябваше предварително да си използваме спестяванията“, обяснява Цветелина.
Франция е пример за една от най-кратките продължителности на майчинството в Европа, като срокът зависи от броя на децата в семейството. За първо и второ дете отпускът е едва 16 седмици, които включват и 6 седмици преди раждането. Това означава, че майката трябва да се върне на работа, когато бебето е на около 10 седмици. За трето дете периодът е удължен до 26 седмици. Максималното обезщетение е 665 евро на седмица. Краткото майчинство обаче създава сериозен проблем с намирането на места в яслите.
Ан Рокет, майка на три деца, разказва за предизвикателствата: „В ясла е ужасно трудно да намериш място. Общо взето ти намират място, когато детето вече тръгне на училище. Имаш опция да си намериш професионална детегледачка, но тя излиза скъпо“. Според нея това принуждава много жени, особено в по-малките градове, да напуснат работа, докато детето навърши 3 години. „И все пак, това зависи от региона. В Париж например се случва по-рядко. Имам сестра, адвокат, която се върна на работа три седмици след като роди, но защото има добре платена работа и може да си позволи бавачка у дома“, допълва Ан.
Великобритания предлага по-дълъг отпуск – до 52 седмици, но финансовите условия са предмет на остри обществени дебати. Плащанията са силно диференцирани: само през първите 6 седмици майката получава 90% от заплатата си. За следващите 33 седмици сумата е фиксирана на максимум 187.18 паунда седмично. Хиляди британци са подкрепили петиция за увеличение на това обезщетение. Сметките показват, че то се равнява на заплащане под националната минимална надница. „В момента законоустановеното обезщетение за майчинство след първите 6 седмици се равнява на едва 4,99 паунда на час. В сравнение с националната минимална заплата от 12,21 паунда на час това е с 55% по-ниско от дохода, който законът определя като минимално необходим за живот“, обяснява Джейкъп Колиър. Той добавя: „Трудно е да се оправдае наличието на минимален доход за работа, но не и за грижи за новородени. И семействата наистина усещат тази разлика в джоба си”. Поради ниските плащания много майки са принудени да започнат дистанционна работа по-рано. Правителството обаче остава резервирано към увеличаване на обезщетенията, смятайки, че продължителното отсъствие от работа вреди на кариерното развитие на жените. Вместо това властите предпочитат да инвестират в изграждането на ясли, тъй като достъпът до безплатна грижа за деца под 3 години остава ограничен.