„Слагаш една шапка, завърташ се, поглеждаш се в огледалото е вече си готова да изиграеш най-хубавата роля.“ Така започва приказката, разказва ни от добрата фея на шапките Ирина Сардарева. Приказка, в която тя само за няколко минути с много цветове, панделки и топъл смях може да преобрази всяка Пепеляшка.
Кога обаче самата шапка изиграва първата си роля. Оказва се, че никой не помни това с точност. Може би, както често се случва, изпълнението не е било достатъчно добро. Нещата обаче коренно се променят за шапката, когато в началото на 18 -и век тя се завръща на сцената.Век след успеха си навън, модният аксесоар се представя и пред родната публика.
За разлика от преди, днес шапкарските ателиета у нас не са толкова много. Малкото останали обаче всяка шапка има своята история.
Всяка истинска вълшебница обаче знае, че за да преобрази живота на останалите, трябва да носи, развива и съхранява магията в себе си.
Казват, че никой майстор не разкрива тайната си. Ирина обаче не вярва в това и ни води на мястото, където се смесват съставките, необходими за направата на най-хубавите шапки.
И докато навлизаме в дебите на изкуството да правиш шапки и очите ни обхождат калъпите в работилницата, Ирина ни връща в далечната 1946 година, когато властта въстава срещу красотата.
Завъртаме бързо колелото на времето и пространството.
Над 70 години по-късно отново сме в пробната на втория етаж. Формална забрана няма. Жената обаче вече е научена, че да се харесва, да бъде забелязвана, различна и специална е някак неудобно.
