Кадърът, който обиколи социалните мрежи тези дни – президент, посрещнат не от домакина на съответната страна, а от собственото си обслужващо звено – бе размахван досущ като символ на „унижение“, „игра на сцена“, „сбъркан протокол“.
Истината, както често става обаче, е далеч по-сложна. И което е по-важно – достатъчно показателна.
Различният контекст
Володимир Зеленски пристигна в американската столица за среща в Белия дом и президентът Тръмп го прие в резиденцията си. Кадри и видеа от срещата обиколиха публичното пространство. Но това не беше „посрещане от екипажа“, а официален прием – макар и в контекст, в който тона и съдържанието на разговора отекнаха далеч по-силно от церемонията.
Именно съдържанието на разговорите между двамата, а не позите от протокола, принудиха европейската и световната дипломация да пренаредят ценностите си за момент.
Правилата на играта
По време на срещата Зеленски поиска помощ и дълго обсъжданите Tomahawk крилати ракети
Отговорът от американската страна беше ясен: Вашингтон не е готов да изпрати запасите си от тези оръжия – и решението изглежда е повлияно от телефонен разговор между Тръмп и Владимир Путин, след който президентът на САЩ обяви готовност за среща с руския лидер.
Тръмп дори аргументира нежеланието да „оглозгва“ собствените си запаси. Резултатът: днес Европа гледа не само към Зеленски, а и към две столици, които май тепърва ще променят правилата на играта.
Тази „смяна на скоростта“, особено когато големите сили преформатират стратегиите си на хода, не е само дипломатическа мода. Плановете за двустранна среща Тръмп-Путин в Будапеща и диалозите зад кулисите изпращат ясен сигнал – че натискът за „дипломация“ расте, но не става ясно на каква цена?! Не става ясно и от кого ще бъде платена сметката.
Баланс или лабилност
Европа, която от десетилетия се опитва да остане мост между Вашингтон и Москва, отново се оказва в ролята на търсач на баланса – и тази роля изглежда по-лабилна отвсякога.
Междувременно от руска страна се чуват и „по-екзотични“ инициативи, достатъчно красноречиви в посока амбициозността и стремежа към символични проекти.
Например това, че ръководителят на Руската инвестиционна корпорация излезе с предложение за тунел между Русия и САЩ – проекция, която днес звучи като политическа метафора за „преодоляване на разделителните линии“, но утре може да стане елемент от реалната игра на влияние.
Реалният военен конфликт
Докато едни говорят за тунели и символи, други биват покосени от реалния военен конфликт.
Земята продължава да се върти и ситуациите да се менят. Руските удари по инфраструктурата и военните цели продължават, украинските ответни действия също.
Но последните новини говорят и за удари в района на Кривий Риг, както и за тежки боеве, докато на фронтовата линия загиват и журналисти – такъв пример е военният кореспондент на руския РИА Новости, който бе убит след удар.
Това напомня как човешкия живот и професионалния риск остават най-реалния измерител за цената, която плащаме за геополитическите промени, които се случват.
Какво значи всичко това ли? Става ясно, че символите имат значение, но действията – още по-голямо.
Това, че в публичното пространство се говори за „цирк“ или „комедия на положението“, не означава, че се отменя факта, че зад кадрите, които се разпространяват, се случват реални сделки, разговори и оценки за военни запаси и политически капитал.
Това, че Вашингтон променя артикулацията си дава нов прочит на ситуацията.
Решението да се поставят условия за оръжейни доставки, базирано на разговори с Москва, е знак за прагматична, но рискова геополитика; за баланс между стремеж към мир и страх от ескалация. Това е политика, която може да донесе краткосрочно спокойствие, но и дългосрочни дилеми.
Това, че поне засега Европа остава в позиция за реакция. Тоест, декласификацията на ролите – кой говори по темата за мира, кой акцентира върху оръжията – поставя европейските столици в неудобна роля на консуматори на решения вместо на съавтори. Това не е нова диагноза.
Медиите и образът на войната
Смъртта на кореспонденти, атаките по летища и военна техника, предложението за „тунел“ – всички тези послания се смесват в информационното поле, което често работи като ускорител на емоцията.
Журналистиката трябва да бъде хоризонт на проверката, а не да фалшифицира, нито да романтизира положението.
В крайна сметка един въпрос остава в пространството. Снимките, които предизвикват подигравки, е ясно, че ще се забравят скоро. Но политическите стратегеми, които решават кой ще получи оръжие и кой ще бъде поканен на масата, както и кой ще остане извън нея – тепърва ще се дискутират. Те са тези, които остават.
А когато големите играчи променят правилата по средата на мача, плащат и цената, но най-вече я плащат гражданите на бойните зони, както и онези, които рискуват живота си, за да може истината да си проправи път от фронта.
Въпросът е кой ще плати за „дипломацията на компромиса“ – и в какви граници, тъй като компромисът няма да се превърне в капитулация.
Докато стане ясен отговорът, сцената ще продължи да се върти с различни срещи и предложения, удари, поражения и загуби.