Съединените щати разсекретиха стенограми от лични разговори и телефонни обаждания между руския президент Владимир Путин и бившия американски президент Джордж У. Буш. Документите, публикувани от National Security Archive към университета „Джордж Уошингтън“, са резултат от съдебно производство по Закона за свобода на информацията (FOIA) и обхващат периода 2001-2008 година.
- Реклама -
Сред основните теми в разговорите са Иран и ядрената програма на Техеран, както и продажбата на руски зенитни системи S-300. Путин изразява увереност, че Иран не трябва да обогатява уран, ако получава гориво от Русия, като подчертава, че това е индикатор за амбиции за ядрено оръжие, а не за мирни ядрени цели. Буш също подкрепя Русия по въпроса и хвали влиянието на Москва върху ситуацията в Иран, казвайки, че Путин е поел инициативата и той го е последвал.
По време на разговорите се обсъждат и оръжейните продажби. Буш използва по-груб тон, наричайки тактиките на Иран „смахнати“ и „луди“, а Путин добавя, че макар и идеологията на Иран да бъде радикална, те са интелектуалци и не трябва да се подценяват.
Друг важен момент е разговорът през юни 2001 г. в Словения, когато Путин повдига идеята за възможността Русия да се присъедини към НАТО. Той твърди, че страната му се чувства пренебрегната от разширяването на пакта и изразява мнение, че Русия би могла да бъде съюзник на НАТО, като отбелязва, че страната е „европейска и мултиетническа“.
Путин споменава и разпадането на Съветския съюз, описвайки го като доброволен процес, който оставя Русия отслабена и уязвима, и споделя, че страната е „отстъпила хиляди квадратни километри територия, доброволно“.
Съединените щати разсекретиха стенограми от лични разговори и телефонни обаждания между руския президент Владимир Путин и бившия американски президент Джордж У. Буш. Документите, публикувани от National Security Archive към университета „Джордж Уошингтън“, са резултат от съдебно производство по Закона за свобода на информацията (FOIA) и обхващат периода 2001-2008 година.
- Реклама -
Сред основните теми в разговорите са Иран и ядрената програма на Техеран, както и продажбата на руски зенитни системи S-300. Путин изразява увереност, че Иран не трябва да обогатява уран, ако получава гориво от Русия, като подчертава, че това е индикатор за амбиции за ядрено оръжие, а не за мирни ядрени цели. Буш също подкрепя Русия по въпроса и хвали влиянието на Москва върху ситуацията в Иран, казвайки, че Путин е поел инициативата и той го е последвал.
По време на разговорите се обсъждат и оръжейните продажби. Буш използва по-груб тон, наричайки тактиките на Иран „смахнати“ и „луди“, а Путин добавя, че макар и идеологията на Иран да бъде радикална, те са интелектуалци и не трябва да се подценяват.
Друг важен момент е разговорът през юни 2001 г. в Словения, когато Путин повдига идеята за възможността Русия да се присъедини към НАТО. Той твърди, че страната му се чувства пренебрегната от разширяването на пакта и изразява мнение, че Русия би могла да бъде съюзник на НАТО, като отбелязва, че страната е „европейска и мултиетническа“.
Путин споменава и разпадането на Съветския съюз, описвайки го като доброволен процес, който оставя Русия отслабена и уязвима, и споделя, че страната е „отстъпила хиляди квадратни километри територия, доброволно“.
