Search Suggestions
      събота, 19.07.25
      Search Suggestions
          - Реклама -
          - Реклама -
          - Реклама -

          „АФИС“: ГЕРБ имат 28,1%, БСП – 20,2 %, 7 партии влизат в Народното събрание

          Получените данни дават основания да очакваме активност от 38-40%, което отнесено към официалния избирателен списък би означавало, че в номинално изражение числото на избирателите в неделя ще възлезе на 2,5-2,7 млн. души. Това сочи национално представително проучване на „АФИС“, осъществено в периода 26-30 март 2021 г. Интервюирани пряко „лице в лице“ извън домовете им по квотна извадка с помощта на преносими компютърни устройства са 1000 пълнолетни български граждани. Проучването е извършено със собствени средства.

          - Реклама -

          При такава очаквана активност би следвало да се потвърдят и декларациите на анкетираните относно намеренията им за гласуване. Ако тази прогноза се оправдае, това ще бъдат парламентарните избори, приключили с най-ниската избирателна активност в демократичната история на страната.

          Първата диаграма илюстрира шансовете за парламентарно представителство на седмина от участниците в надпреварата за мандати според заявените пред нашите анкетьори намерения за гласуване.

          Коалицията ГЕРБ-СДС се нарежда като първа политическа сила сред деклариралите с 28,1%, БСП е с 20,2%, „Има такъв народ“ – 14,3%, ДПС – 12,9%, Коалицията „Демократична България“ – 6%, „Изправи се! Мутри вън“ – 5%, а ВМРО с 4,6%.

          Под прага остават редица формации, три от които ще получат над 1% от гласовете – Патриотичната коалиция „Воля и НФСБ“ (2,8%), партия „Възраждане“ (2,0%) и АБВ (1,4%).
          Анкетираните лица, приели участие в нашето проучване, се делят на три групи:

          1. Твърдо решени, каквото и да става, да подкрепят определена партия или коалиция;

          2. Декларирали подкрепа за определена политическа формация, но не е съвсем сигурно, че ще потвърдят намерението си в последния момент;

          3. Колебаещи се в подкрепата си или възнамеряващи да изберат опцията „Не подкрепям никого“, или пък да се откажат от участие изобщо.

          Както личи от данните, представени на втората диаграма, налице е сравнително добра мобилизация при големите формации, както и при ДПС и ВМРО. За разлика от тях „партиите на протеста“, оглавявани от Слави Трифонов и Мая Манолова, ще трябва да разчитат в по-голяма степен, че декларативният вот в тяхна полза ще се материализира в изборния ден. Ако избирателната активност спадне под очакваната, това ще означава, че да гласуват са решили само най-твърдите привърженици на политическите формации. При това положение броят на участниците в бъдещия парламент ще спадне, тъй като коалицията „Изправи се! Мутри Вън!“ със сигурност ще остане под 4-процентовата бариера за влизане в парламента, но и ВМРО ще се окаже в опасна близост до 4-процентна бариера. Ако пък избирателната активност се вдигне над прогнозната, формациите на Трифонов и Манолова ще получат отчетливо предимство, тъй като са лидери сред колебаещите се избиратели – нещо, което ще намали мандатите на другите участници в парламента, тъй като те разполагат с по-мобилизирани ядра, но с по-оскъдна периферия от потенциални привърженици.

          Какво се е случило с гласовете, подадени на парламентарните избори преди 4 години? Очаквано и логично най-големите донори на гласове за нови и други формации на тези избори са двете водещи формации ГЕРБ и БСП. ГЕРБ губи около 400 хил. гласа е се свива на около 700 хил. гласа, а БСП намалява подкрепата си почти двойно, заради което на предстоящите избори би могла да разчита на максимум 500 хил. гласа.

          По данни от национално представително проучване на „АФИС“, осъществено в периода 26-30 март 2021 г. Интервюирани пряко „лице в лице“ извън домовете им по квотна извадка с помощта на преносими компютърни устройства са 1000 пълнолетни български граждани. Проучването е извършено със собствени средства.

          Получените данни дават основания да очакваме активност от 38-40%, което отнесено към официалния избирателен списък би означавало, че в номинално изражение числото на избирателите в неделя ще възлезе на 2,5-2,7 млн. души. Това сочи национално представително проучване на „АФИС“, осъществено в периода 26-30 март 2021 г. Интервюирани пряко „лице в лице“ извън домовете им по квотна извадка с помощта на преносими компютърни устройства са 1000 пълнолетни български граждани. Проучването е извършено със собствени средства.

          - Реклама -

          При такава очаквана активност би следвало да се потвърдят и декларациите на анкетираните относно намеренията им за гласуване. Ако тази прогноза се оправдае, това ще бъдат парламентарните избори, приключили с най-ниската избирателна активност в демократичната история на страната.

          Първата диаграма илюстрира шансовете за парламентарно представителство на седмина от участниците в надпреварата за мандати според заявените пред нашите анкетьори намерения за гласуване.

          Коалицията ГЕРБ-СДС се нарежда като първа политическа сила сред деклариралите с 28,1%, БСП е с 20,2%, „Има такъв народ“ – 14,3%, ДПС – 12,9%, Коалицията „Демократична България“ – 6%, „Изправи се! Мутри вън“ – 5%, а ВМРО с 4,6%.

          Под прага остават редица формации, три от които ще получат над 1% от гласовете – Патриотичната коалиция „Воля и НФСБ“ (2,8%), партия „Възраждане“ (2,0%) и АБВ (1,4%).
          Анкетираните лица, приели участие в нашето проучване, се делят на три групи:

          1. Твърдо решени, каквото и да става, да подкрепят определена партия или коалиция;

          2. Декларирали подкрепа за определена политическа формация, но не е съвсем сигурно, че ще потвърдят намерението си в последния момент;

          3. Колебаещи се в подкрепата си или възнамеряващи да изберат опцията „Не подкрепям никого“, или пък да се откажат от участие изобщо.

          Както личи от данните, представени на втората диаграма, налице е сравнително добра мобилизация при големите формации, както и при ДПС и ВМРО. За разлика от тях „партиите на протеста“, оглавявани от Слави Трифонов и Мая Манолова, ще трябва да разчитат в по-голяма степен, че декларативният вот в тяхна полза ще се материализира в изборния ден. Ако избирателната активност спадне под очакваната, това ще означава, че да гласуват са решили само най-твърдите привърженици на политическите формации. При това положение броят на участниците в бъдещия парламент ще спадне, тъй като коалицията „Изправи се! Мутри Вън!“ със сигурност ще остане под 4-процентовата бариера за влизане в парламента, но и ВМРО ще се окаже в опасна близост до 4-процентна бариера. Ако пък избирателната активност се вдигне над прогнозната, формациите на Трифонов и Манолова ще получат отчетливо предимство, тъй като са лидери сред колебаещите се избиратели – нещо, което ще намали мандатите на другите участници в парламента, тъй като те разполагат с по-мобилизирани ядра, но с по-оскъдна периферия от потенциални привърженици.

          Какво се е случило с гласовете, подадени на парламентарните избори преди 4 години? Очаквано и логично най-големите донори на гласове за нови и други формации на тези избори са двете водещи формации ГЕРБ и БСП. ГЕРБ губи около 400 хил. гласа е се свива на около 700 хил. гласа, а БСП намалява подкрепата си почти двойно, заради което на предстоящите избори би могла да разчита на максимум 500 хил. гласа.

          По данни от национално представително проучване на „АФИС“, осъществено в периода 26-30 март 2021 г. Интервюирани пряко „лице в лице“ извън домовете им по квотна извадка с помощта на преносими компютърни устройства са 1000 пълнолетни български граждани. Проучването е извършено със собствени средства.

          СВЪРЗАНИ НОВИНИ

          Росен Желязков: Образът на Васил Левски трябва да ни обединява

          188-годишнина от рождението на Апостола на свободата Васил Левски бе отбелязана с тържествен митинг-заря в неговия роден град Карлово, предаде кореспондентът на БГНЕС от...

          Атанас Чобанов показа луксозната къща на Пламенка Димитрова

          "Бърд.БГ" публикува сателитна снимка от Google Earth на имот на бизнесдамата Пламенка Димитрова, придобила популярност от казуса с обществените поръчки в община Варна. В...

          Доц. Лазаров: Старозагорският съд потвърди, че уволнението ми е незаконно

          Старозагорският съд постанови на втора истанция, че заповедта за уволнението на бившия декан на Ветеринарномедицинския факултет в Тракийския университет, Лазарин Лазаров, за незаконна. Той...

          ОСТАВИ КОМЕНТАР

          Моля, въведете коментар!
          Моля, въведете името си тук

          - Реклама -
          ТОП ДНЕС
          ТОП 14 ДНИ
          Зареждане…
          Зареждане…
          - Реклама -
          - Реклама -
          - Реклама -
          Search Suggestions
              Search Suggestions