„Вероятността България да влезе в еврозоната през 2025 г. е много малка, никой никога не е влизал в средата на годината. Да се надяваме, че бихме могли да го направим в началото на 2026 г.“ Това заяви финансистът Левон Хампарцумян пред БНР. „Трябват организирани усилия. Не е задължителна политическата стабилност, ако хората, които се сменят в управлението на държавата, продължат да работят в същата посока. Риск има, ако се появят в управлението някакви талибани“, предупреди Хампарцумян.
„Политическата криза има съществен принос, но не е единствената причина. Усилията на Горанов бяха с искреното желание и възможности да влязат в банковия съюз, направиха съществени стъпки и после се забавиха. Хърватска ни изпревариха, а те не са с по-различна икономика от нашата. Там правителството и населението искаха и то се случи“, каза още анализаторът.
Хампарцумян похвали БНБ, че са подготвени за присъединяване към еврозоната, но „тази готовност струва пари, досегашните усилия ще дадат плод, но ще трябва да се харчат още пари“. Той даде като добър пример Хърватия, Словения и Прибалтийските републики, защото те са със сходна на нашата икономика. Според него увеличението на пенсиите с 11%, а не 10%, както беше първоначално обявено, е „излишна пиар дискусия“ и „кой ще се закичи с тези пари“.
„Увеличението беше обявено от правителство, което вече го няма, и накрая излезе, че сегашните хора се борят за 11%, които и да са те, и пиарският ефект да падне върху тях. Това е бюджетирано, направено и борбата е кой ще се закичи с тези пари, което е срамно, защото има швейцарско правило“, смята финансистът.
За регулирането на цената на хляба финансистът каза: „Наивна идея, която няма да доведе до необходимия резултат. Производството на хляб, а какъв ядем, е голяма тема, но хубавият хляб не струва лев или два, а много повече и го продават там, където има пазар за това“.