Баба ми умееше да се шегува със себе си и твърдеше, че те, македонките, чистели къщата като замитат всичко под гардеробите, за да не се вижда мръсотия по пода.
Спомням си и как преди някой важен международен гост на другаря Живков да прекоси улиците на Пловдив, минаваха и ни раздаваха саксии с цъфнало мушкато, за да ги поставим на терасите вместо обичайното пране. Баба ми тихичко се гневеше, ама от друга страна обичаше мушкато.
Навремето, в кината, преди всяка прожекция ни пускаха документално филмче за страхотните успехи на българската комунистическа икономика. Казваше се кино-преглед. Цели 15 минути от екрана ни махаха усмихнати, щастливи комбайнерки. А един глас зад кадър, със севернокорейски патос ни обясняваше как българската икономика процъфтява. Казано на тогавашен български – как петилетката сме я взели за една година.
Тази пропаганда засмърдя на гнилоч, когато комунизмът се направи, че си тръгва. С ужас разбрахме, че икономиката ни не просто не цъфти, а отдавна гние.
Ужасното е, че допуснахме да се върнем в онези мракобесни години на фалшивата, промиваща съзнанието пропаганда.
Всеки ден по Севда ТВ гледаме кино-преглед. Днес бащицата отиде в завод за камини. Уж импулсивно, ей така, пътьом, без предупреждение – за да видим как процъфтява един среден бизнес по време на криза, спазвайки всички мерки.
Аз видях. Работници, облечени в поизцапани анцузи, с отрудени ръкавици заваряват и режат черен метал. Но на лицата им – в пълен контраст – греят нереално чисто бели маски. Явно раздадени минути преди внезапния, импулсивен, неочакван кино-преглед на премиера.
За всички, които гледат тези кадри с умиление и се надпреварват да благодарят на премиера за страхотните му успехи искам да кажа само едно. Благоденствието не се излъчва по телевизията, то би трябвало да е у вас.
Иначе наистина е по-добре да ви раздават маски, отколко саксии с мушкато.
Радослав Бимбалов