Въпреки всички приказки за съживяване и екологизиране на Европа, собствениците на компании в Италия имат възможността да преместят бизнеса си в чужбина, вместо да го модернизират и адаптират у дома.
В началото на юли 2021 г на фона на ковид-пандемията над 400 работници от бившия завод на GKN в Кампи Бизенцио внезапно бяха съкратени с имейл, изпратен посред нощ. Работниците бяха изумени: фабриката работеше добре, току-що бяха инсталирани нови машини и ръководството дори беше обещало да наеме още хора. И въпреки това, когато стигнаха до портите на фабриката същата сутрин, всичко, което намериха, бяха частни охранители, блокиращи входа. Затова те решиха да окупират фабриката в знак на протест, да се противопоставят на съкращенията и да призоват правителството да се намеси. Сега, окуражен от вълна от подкрепа от страна на гражданското общество, както и от осъзнаването, че обещанията за рестартиране на фабриката не водят до никъде, кололективът, роден от тази борба, взема нещата в свои ръце, очертавайки план за устойчива реиндустриализация отдолу нагоре.
И все пак, към момента, тези бивши работници на GKN са намерили малка политическа подкрепа за индустриалния си план. В резултат на тясно сътрудничество между изследователи, работници и професионалисти, този план може доведе до пренасочване на бившия завод за автомобилни части към производство, инсталиране, възстановяване и рециклиране на слънчеви панели, както и към производство на товарни велосипеди. Това е новаторско, устойчиво решение, което би могло да спаси работни места, да задоволи нарастващите изисквания към частния и публичния сектор, като същевременно напълно съответства на Индустриалния план на ЕС за Зелената сделка (GDIP). Насочен към възстановяване на производствения капацитет в енергоемки и стратегически сектори, този план неизбежно ще изисква балансиране на икономическата конкурентоспособност с устойчиви практики, масивно пренасочване както на капитал, така и на работници, както и инвестиции в зелени технологии и уменията, необходими за тяхното производство. Както каза шефката на Еврокомисията Урсула фон дер Лайен, индустриалният план на ЕС е предназначен да „превърне уменията в качествени работни места и иновациите в масово производство“.
И понеже преговорите на кооперацията с местното и националното правителство се проточват за неопределено време, което според бившите работници на GKN е насочена към пречупване на тяхната решителност, трудно е да се разбере какво може да оправдае подобно бездействие. Според Леонард Мацоне, изследовател от Университета на Флоренция и член на групата за солидарност, подготвила плана, всичко е готово: те са намерили и резервирали машините, необходими за започване на производството, конструирали са първите прототипи за товарните велосипеди, а 62 процента от слънчевите панели, които фабриката възнамерява да произведе през първата си година, вече са поръчани. Освен това, чрез частни инвеститори и популярна акционерна схема, която събра над 1,3 милиона евро от Италия и чужбина, групата вече е намерила близо 6,3 милиона евро от приблизително 11,5 милиона евро, необходими за започване на производство. Останалите 5,2 милиона евро ще трябва да бъдат събрани чрез дългов капитал, но според бизнес плана фабриката може да отвори врати още през февруари 2026 г. Бизнес планът предвижда добра нетна печалба, която беше подценена, като се има предвид, че търсенето на рециклиране на слънчеви панели ще се увеличи. Освен това Мацоне вярва, че заводът може да създаде ниша за себе си, като се съсредоточи върху производството на „персонализирани“ панели, насочени към конкретни изисквания.
Липсващото парче е политическа подкрепа. Това, което бившите работници на GKN искат от тяхното регионално правителство, е да стане партньор в техния план и да им гарантира използването на фабриката в Кампи Бизенцио. Това означава публично финансиране за запазване на качествени работни места и подкрепа за иновативно производство в стратегически сектор, доминиран от чуждестранна конкуренция — както обещава „зелената сделка“.
И все пак, въпреки всичките продължаващи разговори за съживяване и екологизиране на Европа, на собствениците на компании в Италия е разрешено да преместят бизнеса си в чужбина, вместо да модернизират и адаптират у дома. Нещо повече, лявоцентристката Демократическа партия (ДП) не успя да предвиди или предотврати затварянето на завода GKN – особено забележителен провал, като се има предвид, че компанията беше печеливша. Партията може да е в опозиция, но все пак управлява няколко от регионите на страната, включително Тоскана. И въпреки възхода на новата си лидерка Ели Шлайн, която се срещна за кратко с работниците, за да изрази своята солидарност, ДП не изпълни обещанията си.
Междувременно премиерът Джорджия Мелони многократно критикува предишните правителства, че не защитават националните интереси и работни места по време на предизборната си кампания през 2022 г. И все пак нейното правителство също не е направило много, за да се справи с проблема, което не е изненадващо. Тя продаде публични предприятия на частни фондове като Blackrock, позволи преместванията да отнемат работни места извън страната и затвори окото за експлоататорски практики, които повишават конкурентоспособността чрез намаляване на разходите за труд, като същевременно направи много малко за увеличаване на производствения капацитет в зелените сектори.
Тази конкретна история се превърна в символ на състоянието на индустриалната политика в Италия, както и в чужбина. От една страна, това показва пътя напред за възможно сближаване между труда и екологичната справедливост, за да се гарантира, че справедливият екологичен преход не означава налагане на дългосрочна безработица. От друга страна, тази история подчерта липсата на устойчива индустриална стратегия, която да овладее знанията и да насърчи производството в ключови сектори. Както каза един от лидерите на кооперацията Дарио Салвети, борбата на GKN разкри парадокса на „фабрика без индустриален план и индустриален план без фабрика“. Предстои да видим дали съществува политическа воля за разрешаването му.
