Сглобка ли?! Не, това е предателство.
Често чуваме аргумента, че „коалиции се правят в цяла Европа“. И това е факт – коалиционното управление е често срещана практика в много европейски държави, а и по света. Този модел позволява обединяването на различни политически сили за постигане на общи цели и стабилно управление, отразявайки многообразието от мнения в обществото.
Въпреки това, съществува съществена разлика между допустимите и недопустимите коалиционни партньорства. Легитимни са коалициите, изградени между формации, които, макар и да имат различни нюанси в своите идеологии и политически възгледи, споделят общи демократични ценности и принципи за законност и добро управление. Тези коалиции се стремят към компромис и сътрудничество в рамките на установените правни и етични норми.
Абсолютно недопустимо е обаче да се коалираш с лица и организации, обвързани с мутренски практики, доказани случаи на кражби и мафиотски структури. Подобни съюзи не просто компрометират политическия процес, но и подкопават основите на правовата държава и общественото доверие в институциите. Още по-скандално е, когато такива коалиции целят промени в Конституцията и провеждането на реформи, които не са насочени към укрепване на законността, а напротив – към отслабване на контрола и създаване на имунитет за тези, които трябва да бъдат подведени под отговорност.
Историята многократно е доказвала, че този порочен подход не работи. Вместо стабилност и напредък, той води до политическа нестабилност, задълбочаване на корупцията, ерозия на демократичните принципи и в крайна сметка – до провал, загуба на гласове и фатална ерозия на общественото доверие. Избирателите трудно прощават безпринципни съюзи, които противоречат на техните очаквания за честност и справедливост.
В политиката е изключително важно да се ръководиш от дългосрочни принципи и ценности, а не от краткосрочни конюнктурни сметки. Всяко безпринципно действие, всяко престъпване на моралните и етични граници, рано или късно се обръща срещу тези, които са го извършили, нанасяйки непоправими щети на тяхната репутация и на политическата система като цяло.
Внушенията, че престъпници и корупционери могат да бъдат „опитомени“ или че тяхната вредна дейност престава, когато са част от властта, са не само наивни, но и обидно несъстоятелни. Корупцията и престъпността не се трансформират магически в добродетел чрез политически съюзи. Напротив, съвместното управление с такива елементи легитимира техните действия и разширява тяхното влияние, като задушава всяка надежда за истинска промяна и справедливост.
Прошка ли?! Не, отговорност и оставки!