В Сърбия политическата драма продължава под ръководството на президента Александър Вучич, който реши да покаже на разбунтувалите се студенти и граждани, които искат промяна, че мнозинството сърби са с него.
Така от петък до неделя в Белград той организира тридневен събор „Няма да дадем Сърбия“, на който, както съобщиха строго контролираните медии, ще бъдат популяризирани „идеите на националното движение“. Режимът разпространява лъжата, че това ще бъде най-големият митинг в историята на Сърбия, хвалейки се с 200-метров флаг, а сърби от Косово, миньори и „честни студенти“ идват в Белград, както и преди, разбира се, за да подкрепят Вучич, „който се бори за Сърбия“.
По време на тази схема на режима се случи нещо много по-важно, което беше първото открито политическо искане на бунтуващите се студенти. Те протестират от пет месеца, но засега исканията им са общи – наказване на виновните за трагедията в Нови Сад, при която загинаха 16 души, и пресичане на корупцията. Сега обаче те направиха крачка напред и искат експертно или преходно правителство като решение на кризата, която разтърсва Сърбия.
Искането за преходно правителство се подкрепя от университетите в Ниш, Нови Пазар, Крагуевац и Нови Сад, както и от университетски преподаватели там, както и от опозиционни партии и граждански сдружения като Про Глас, а все още се очаква позицията на студентите от Белградския университет.
За първи път исканията, формулирани от студенти от Нови Сад, бяха оповестени публично. Студентите настояват министри в преходното правителство да бъдат само хора, които не са били управляващи и членове на политически партии да не могат да бъдат членове на това правителство.
Новите министри трябва да са доказани и утвърдени специалисти в своите области, да разбират добре работата в държавната администрация и да имат опит в тази работа. Освен това министрите трябва да бъдат почтени хора, да имат подкрепата на студентите, академичната общност и гражданите на страната.
Всичко това идва с допълнителна гаранция: министрите трябва да обещаят да не влизат в политиката поне през следващите осем години след прекратяването на работата на преходното правителство.
И накрая, работата на правителството трябва да бъде двойно ограничена: във времето – от 8 до 12 месеца, и да се занимава с „необходимите промени“, което означава създаване на условия за честни избори, настояват студентите.
Нова репресивна фаза?
Според опозиционния портал „Пешчаник“ „предложението на студентите съвпада в много отношения с предложението на Про Глас и опозицията. И накрая, парламентарните партии и движения, които не се спряха на предложението на опозицията, като включват студентите, стават част от единен фронт: Демократическата партия чакаше студентите“, но предупреждавайки, че всичко, което виждаме, е на нивото на режима и не е невъзможно митингът на режима днес да бележи началото на нова репресивна фаза в Сърбия“.
Междувременно продължава акцията на около осемдесет студенти, които тръгнаха с велосипеди от Сърбия към Страсбург, за да се обърнат към някои от „най-важните европейски институции“, за да подчертаят своите искания, както и „постоянството и отдадеността на студентите в борбата за справедливост в Сърбия“.
В петък те пристигнаха в Мюнхен, където бяха посрещнати и подкрепени от митрополит Григорий, епископ от Дюселдорфската епархия. За разлика от ръководството на Сръбската православна църква и патриарх Порфирий, които твърдо застават зад Александър Вучич, Григорий е критик на режима, поради което медиите в Сърбия го хулят като „политик в свещенически дрехи“ и човек, който „работи срещу интересите на Сърбия и сваля Вучич“. И докато наскоро Порфирие призова учениците и студентите да прекратят бойкота и нареди „хората да живеят във вяра и любов и всички да бъдем едно в Христовия призив“, Григорий каза пред телевизия N1, че студентите от Сърбия, „най-просто казано, са авангард не само за Сърбия, но и за цяла Европа“. Вучич не успя да потуши студентския бунт, затова наскоро обяви ново правителство, а като бъдещ министър-председател извади от ръкава си Джуро Мацут, ендокринолог без опит в политиката. В същото време Вучич разполога с мнозинство в парламента и може да избира дали предпочита ново правителство или други избори. Неговата листа на последните парламентарни избори спечели 129 мандата – абсолютно мнозинство в 250-местния парламент. Към това трябва да се добавят още 18 социалисти от партията на Ивица Дачич, както и някои представители на малцинствата. Формално той може да прави каквото си иска.
Но дори и да свика избори, опозицията вероятно ще ги бойкотира, защото смята, че ще бъдат манипулирани в полза на Сръбската прогресивна партия.
В началото на тази година Зоран Живкович, бившият премиер на Сърбия, предложи „спешно обединяване на демократичните сили и създаване на правителство в сянка“. Според него това са Демократическата партия, Народното движение на Сърбия, Старт-Промена и Зелените – тоест „това, което може да се нарече демократична опозиция без кавички“, но от това не се получава нищо. Опозицията настоява за сформиране на преходно правителство, което да осигури честни избори, но Вучич им каза, че по-скоро би се самоубил, отколкото да позволи това да се случи. Сега студентите точно това искат, а сръбският лидер е в незавидна ситуация, в която не е попадал досега.