На 24 май, когато честваме Деня на светите братя Кирил и Методий, българската азбука, просвета, култура и славянската книжовност, естествено обръщаме поглед към един от най-емблематичните стожери на българската духовна и историческа памет – Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“.
Разположена в сърцето на София, тя не е просто библиотека – тя е символ на българската културна идентичност, съкровищница на знание, книжовност и национална памет.
Корени след Освобождението: Началото на една мисия
Историята на Националната библиотека започва още през 1878 г., когато учителят Михаил Боботинов предлага създаване на публична библиотека, която да подпомага културното развитие на новоосвободена София. На 10 декември 1878 г. (по нов стил) е създадена временна комисия – дата, която днес се счита за официалния рожден ден на институцията.
През 1879 г., по предложение на Марин Дринов, тя придобива държавен статут като Българска народна библиотека. В 1897 г. след приемането на Закона за депозиране на печатни произведения, библиотеката се превръща в национален архив на българската книга.
Първи домове и създаване на Архив на Възраждането
През 1900 г. библиотеката получава първата си сграда – бившия Граждански клуб на ул. „Г. С. Раковски“ №131. По време на управлението на Стилиян Чилингиров (от 1919 г.), е създаден Архивен отдел, който събира документи от Българското възраждане – един от първите архиви на националната памет.
Сградата, която се превърна в символ
През 1939 г. започва строеж на нова сграда, но по време на бомбардировките през 1944 г. както старата, така и новата постройка са разрушени. В 1946 г. държавата отпуска средства за възстановяване, а сградата, която познаваме днес, е завършена през 1953 г. по проект на арх. Иван Васильов и арх. Димитър Цолов.
С внушителен неокласически стил, монументално стълбище и скулптурната композиция пред входа – дело на Владимир Гиновски – сградата се утвърждава като културна и архитектурна икона на столицата.
Фонд, богатство и безценно наследство
Днес Националната библиотека разполага с над 8,5 милиона единици – книги, ръкописи, архиви, карти, снимки. Сред тях:
- Славянски ръкописи от IX–XVIII в., включително Охридския апостол и Томичовия псалтир
- Гръцки, латински и ориенталски ръкописи, пазени в специализирани отдели
- Първи издания на възрожденски автори – от Паисий Хилендарски до Христо Ботев
- Архиви на бележити личности – като Иван Вазов, Петко Славейков, Алеко Константинов
- Най-старата книга във фонда е латински инкунабул от 1477 г. – първо издание на съчинение на Теофилакт Охридски
Национална библиотека днес: мост между вековете
С площ от 15 350 кв. м и стелажна дължина над 44 километра, днес Националната библиотека е едновременно храм на миналото и мост към бъдещето – където духът на вековете живее от ръкописната книга до дигиталната ера.
В Деня на буквите, културата и духа, Националната библиотека напомня, че истинското просвещение е знанието, което се предава и съхранява – не само в книги, но и в сърцата.