Дори с „прекрасната армада“ на президента на САЩ Доналд Тръмп край иранските брегове, Иран отново прибягва до позната стратегия – да отлага ядрената си програма чрез продължителни преговори.
Но на фона на фундаменталните разногласия между двете страни, бързото увеличаване на американските сили в региона и нарастващите тревоги на Израел относно балистичните ракети на Иран, този път пътят може да се окаже по-кратък, отколкото Техеран предполага.
Преговорите между САЩ и Иран за ядрената програма, проведени в Оман на 6 февруари, бяха успешни поне в един аспект – не завършиха с конфронтация или въздушни удари. Очаква се разговорите да продължат скоро по това, което иранският външен министър Абас Арагчи определи като рамка за бъдещи преговори.
„Беше добър старт. Съгласихме се да продължим разговорите, но ще се консултираме в столиците за начините на продължаване. Ако тази тенденция се запази, можем да достигнем стабилна рамка за бъдещите преговори в следващите сесии“,
заяви Арагчи пред иранските медии.
В публикация в Telegram той повтори ключовата позиция на Иран – страната настоява за правото си да обогатява уран, а балистичните ракети не подлежат на преговори.
От своя страна Тръмп също заяви в петък вечерта, че разговорите започват „добре“ и че няма „бързане“ за сделка, но подчерта, че Иран трябва да се съгласи да няма „ядрено оръжие“.
Тази формулировка обаче създаде объркване. Иран вече твърди, че никога няма да създава ядрено оръжие – позиция, която западните правителства отхвърлят. В същото време преговарящите на самия Тръмп уточняват, че крайната цел на САЩ е Иран изцяло да се откаже от обогатяването на уран.
Първоначалните американски изисквания включват Иран:
- да предаде целия обогатен уран, включително около 440 кг, близо до оръжейно ниво – достатъчни за около 10 ядрени оръжия;
- да ограничи обсега на балистичните си ракети, така че да не достигат Израел;
- да прекрати подкрепата си за регионални проксита като Хамас, Хизбула и хутите.
Израел е особено обезпокоен от бързото възстановяване на производствените мощности за балистични ракети на Иран, които биха били първи цели при евентуален военен конфликт.
Въпреки твърдата риторика, Тръмп изглежда предпочита споразумение, което може да обяви за политическа победа, без да се въвлича в продължителна регионална война – сценарий, с който Иран заплашва при атака. Подобен конфликт би довел до смъртта на стотици американци, би ударил Израел, би разтърсил световните енергийни пазари и би разпалил вътрешна съпротива срещу нова война в Близкия изток.
Иран и опитният Абас Арагчи имат дълга практика в изтощителни преговори, които дразнят поколения западни дипломати. Дори и сега, в най-слабата си позиция след войната през юни и потушаването на масови протести, Техеран запазва лостове за натиск. Именно затова американските съюзници в Залива, включително Саудитска Арабия, Египет и Оман, настояват за дипломатическо решение.
„Интересното е, че Иран продължава да настоява за рамка за преговори, сякаш нищо не се е променило – нито вътрешната заплаха от протестите, нито армадата и заплахите на Тръмп“, казва Санам Вакил, директор на програмата за Близкия изток и Северна Африка в Chatham House.
Според нея въпросът е дали Тръмп има търпението за договаряне, а Техеран съзнателно тества това търпение.
Военната мобилизация край Иран има двойна цел – да увеличи натиска за отстъпки, но и да даде време на американските сили да се подготвят, ако конфликтът избухне. Колко дълго ще продължи този прозорец за преговори остава неясно, особено на фона на риториката на Тръмп в подкрепа на иранските протестиращи, загинали в хиляди.
Дори при военна интервенция резултатът остава съмнителен. Анализатори посочват, че дори отстраняването на Али Хаменей и висши командири на Революционната гвардия не гарантира демократично бъдеще. По-вероятен сценарий е още по-твърдо военно управление, което би могло да реши, че ядреното оръжие е най-сигурната защита срещу бъдещи атаки.
„Сред иранците има силно убеждение, че Тръмп надценява слабостта на Иран“, казва Трита Парси от Институт Куинси във Вашингтон.
По думите му първоначалните американски изисквания – нулево обогатяване, ограничения върху ракетите и отказ от проксита – са равносилни на пълна капитулация, дори без военна победа, и почти сигурно ще доведат до провал на преговорите.
В същото време бързо споразумение само за обогатяването също би било политически проблематично за Тръмп, който нарече сделката от 2015 г. „най-лошата в историята“. Иран е готов да ограничи обогатяването до около 3%, далеч под сегашните 60%, но връщане към стария модел трудно би се представило като победа.
Ново, по-гъвкаво споразумение без срокове, което частично облекчава санкциите, може да се окаже единственият реалистичен изход – макар и такъв, който оставя Ислямската република почти непокътната.
