Европейската прокуратура започна да разследва “виртуалните овце” в България. Тя е иззела от Окръжната прокуратура във Велико Търново досъдебното производство по казуса.
Това стана ясно от разследване на Валя Ахчиева по телевизия „Евроком”.
Скандалът с т.нар. „виртуални овце” избухна в България още през 2019-та година, когато от Националната асоциация на овцевъдите обявиха , че хиляди овце в България съществуват само като номера на ушни марки в системата ВетИС на БАБХ. Но тези овце ги нямало в кошарите. Съществували само по документ. Въпреки това, собствениците им получавали европейски субсидии.
Още тогава, през 2019-та, в дирекция АФКОС на МВР бил получен сигнал от ОЛАФ – Европейската служба за борба с измамите, в който се твърди за „измами в особено големи размери, извършени от две лица, при усвояването на евросредства, предназначени за подпомагането на земеделски производители при отглеждането на животни.” – стана ясно от разследването на Ахчиева.
Но, днес – 4 години по-късно, няма резултат от работата на компетентните органи. Няма повдигнати обвинения. Обществото все още не знае, коя е причината и кой подпомага съществуването на тази измама? А при нея „виртуални овце” се използват като средство за получаване на пасища, след което с получените площи се кандидатства за европейски субсидии чрез директните плащания.
При проверки на Областните дирекции по безопасност на храните във Велико Търново и в Габрово, тогава, през 2019-та са били открити несъответствия в броя на животните в кошарите и в ушните марки. Но е измислен начин, как да се неглижират резултатите от тези проверки на контролния орган. А именно – като се дадат обяснения от собствениците, че овцете ги нямало в кошарата, защото те били в друга кошара. А при проверките на Държавен фонд „Земеделие” във Велико Търново, не били откривани „виртуални животни”. Вероятно, защото инспекторите от Техническия инспекторат са предупреждавали собствениците на ферми 48 часа преди да отидат при тях на проверка.
Валя Ахчиева разкри и как в Областната дирекция по земеделие в Габрово са раздавали пасища, след погрешно изчислени животински единици на фирмите, при представени документи без подпис и печат и с невярно съдържание. А от БАБХ в Габрово отрекоха този документ с броя на животните да е извадка от тяхната система ВетИС. Нямали такъв формуляр.
Така журналистическото разследване доказа, че всяка една държавна институция, на практика работи с някакви виртуални числа, но накрая Държавен фонд „Земеделие” плаща съвсем реални европейски средства.
На въпрос на Валя Ахчиева към новия изпълнителен директор на БАБХ – проф. Христо Даскалов – дали след излизането на Агенцията от структурата на Министерството на земеделието и превръщането и в самостоятелен орган под шапката на Министерски съвет няма да се прекъснат връзките по контрола, проф. Даскалов заяви, че това нямало да се случи. Напротив, контролът щял да стане истински, защото целта на Агенцията била да има здрави животни.
