Държавите членки на Европейския съюз продължават да водят в световен мащаб по отношение на върховенството на закона, като България и Словения отбелязват най-положителен напредък през 2023 г. Но това не е добра новина, тъй като с падането на върховенството на закона в световен мащаб Гърция и Белгия регистрираха голям спад според нов доклад на Проекта за световна справедливост (World Justice Project). За това съобщава „Euractiv“.
Докладът констатира, че 78% от страните по света виждат спад в върховенството на закона от 2016 г. насам, като законодателните, съдебните органи и гражданското общество губят позиции при проверката на изпълнителната власт в световен мащаб. Резултатите на индекса за правителствена отчетност и проверки и баланси паднаха в 74% от страните през последните седем години.
Въпреки че ЕС остава крепост за върховенството на закона, тъй като държавите са назаднали по-малко в сравнение със страните в други региони, 14 държави-членки регистрират спад под индекса между 2022 и 2023 г.
Индексът на върховенството на закона се основава на оценки на правните системи на страните, отвореното управление, ограниченията на правителството, основните права, реда и сигурността и регулаторното прилагане.
България, която имаше втория най-лош рейтинг в ЕС от 0,56 през 2023 г., оглави класацията по отношение на напредъка в върховенството на закона с 1,7% увеличение от 2022 г. и растеж във всички области, с изключение на регулаторното правоприлагане.
В момента, кандидатствайки за влизане в Шенгенското пространство, България може да използва това класиране, за да лобира в Австрия и Холандия, тъй като и двете цитират опасенията за върховенството на закона като основни аргументи за своята блокада.
В същото време положителните новини ще стабилизират позициите на реформаторската проевропейска коалиция в българския парламент, която се бори за продължаване на реформите, пише Euractiv.
Подобряването на съдебната система и нейната независимост може да се отдаде на радикални реформи, които бяха започнати през пролетта, засягащи главно прокуратурата.
Проевропейските партии в София, с подкрепата на бившия реформаторски министър на правосъдието Крум Зарков, успяха да уволнят някога недосегаемия главен прокурор на България Иван Гешев.
България също така планира допълнителни конституционни реформи до края на годината, включително промени във Висшия съдебен съвет и прокуратурата. Освен това се очаква страната да даде на гражданите директен достъп до Конституционния съд.
Словения, от своя страна, е на четвърто място по напредък с 1,6% увеличение между 2022 г. и 2023 г. и растеж във всички области. В момента има рейтинг 0,69.
При предишното дясно правителство Словения претърпя сериозни неуспехи по отношение на институционалната независимост, свободата на медиите и съдебната система. През 2022 г. беше сформирано ново прогресивно правителство, чиято водеща партия обеща по време на предизборната кампания да спре отстъплението и да възстанови върховенството на закона.
Миналия юли правителството прие широкообхватен акт, отменящ 11 закона от предишната изпълнителна власт, и малко след това възстанови финансирането на Словенската агенция за преса (STA), спорна точка в последните доклади на ЕС за върховенството на закона.
Съвсем наскоро правителството също така предложи промени в конституцията, според които парламентът вече не може да назначава съдии.
По отношение на страните от ЕС, които регресират, Гърция е на първо място.
Докато законодателите на ЕС посочиха, че зачитането на върховенството на закона в Гърция е в „опасна зона“ от години, индексът сочи спад от 1,4% от 2022 г. и 0,4% от 2016 г. В момента страната се нарежда на трето най-ниско ниво в ЕС с 0,61, като най-голям спад е регистриран в областите на гражданското и наказателното правосъдие, съответно с намаление от 2,2% и 4,3% спрямо 2022 г.
Съдебната система на Гърция непрекъснато се споменава в годишните доклади на ЕС за върховенството на закона. През 2023 г. докладът на ЕС отбеляза влошаване на достъпа до правосъдие и заяви, че са необходими промени, включително реформа относно начина, по който се назначават висши съдебни длъжности, за да се гарантира независимостта.
Най-пресният пример е широко обсъжданият „гръцки Уотъргейт“, скандал с подслушване, при който бе установено, че телефоните на няколко политици, бизнесмени и журналисти подслушвани от нелегален шпионски софтуер Predator.
Въпреки че скандалът избухна през юли 2022 г., досега гръцкото правосъдие е стигнало до нулеви резултати в своето разследване. От опозицията твърдят, че продължават опитите за прикриване на виновните за скандала.
Резултатът на Белгия е спаднал с 1% в сравнение с 2022 г. във всички области, особено в гражданското правосъдие, регулаторното правоприлагане и отвореното управление. Въпреки това тя остава една от първите страни с резултат от 0,78 през 2023 г.
Това може да се обясни с дългите граждански производства в Белгия и ограничителния закон за протестите.
Според Доклада на ЕС за върховенството на закона за 2023 г. Белгия също системно не спазва съдебните решения, не успява да анализира ефективността на своята съдебна система и има недостатъци в прозрачността.
Унгария и Полша, двете държави, които отдавна имат намаляващ резултат за върховенство на закона, не са директно споменати в доклада, въпреки че докладът хвърля светлина върху дългосрочните тенденции в тези две страни.
Унгария се понижи с 0,2% от рейтинга си от 2022 г. и натрупва регресия от 9,9% от рейтинга си през 2016 г. до общ процент от 0,51 през 2023 г. – най-ниският в ЕС.
С 0,51 Унгария се класира по-ниско от страните кандидатки за ЕС от Западните Балкани, включително Черна гора (0,56), Молдова (0,53) и Северна Македония (0,53). Унгария също има по-лош рейтинг от Косово (0,56) и Грузия (0,60), като и двете страни се стремят да започнат процеса на присъединяване към ЕС.
От своя страна, Полша е загубила 0,6% от 2022 г. насам и е натрупала спад от 11% от 2016 г. насам, с текущ процент от 0,64 – повече от този на Унгария, България, Румъния, Хърватия и Гърция.
Предвид неотдавнашните избори, които дадоха мнозинство на проевропейските сили, отчетът за върховенството на закона в страната вероятно ще се подобри значително през следващата година.
