В Белград се провежда „Протест за Генералния щаб“, свикан от студентите по повод 26-ата годишнина от началото на натовската операция „Съюзна сила“.
Въздушната операция на НАТО срещу Съюзна република Югославия започна на 24 март 1999 г. Тя сложи край на агресивната война на диктатора Слободан Милошевич срещу Косово и депортацията на стотици хиляди косовски албанци.
Митингът поиска комплексът от сгради да бъде възстановен като културна ценност, съобщи Радио Свободна Европа. Инициативата е отнесена и до Конституционния съд.
Въпреки съпротивата сръбското правителство извади сградите на Генералния щаб от регистъра на културните ценности, като проправи пътя за проекта на Джаред Къшнър, зет на президента на Съединените щати Доналд Тръмп.
Митингът пред сградата на Генералния щаб е част от продължаващите с месеци протести в Сърбия, на които се иска отговорност за смъртта на 16 души при срутването на бетонен навес на железопътната гара в Нови Сад.
„Няма да позволим тайни споразумения и скрита документация да пренаписват нашата история и бъдеще“, се казва още в него.
В призива се казва: „ако позволим на Генералния щаб да изчезне, какво следва?“
„С този протест ние посочваме не само опазването на Генералния щаб, но и общото отношение на властите към културното наследство“.
В речта си на митинга пред Генералния щаб консерваторът Естела Радонич Живков заяви, че сградата не е загубила статута си на паметник на културата.
„Тя е пример за произведение на сръбската модерна архитектура и единствената творба в Белград на известния архитект Никола Добрович“, заяви тя.
На 15 май 2024 г. сръбското правителство подписа споразумение за ревитализация с компанията на Къшнър „Affinity Global Development“, по силата на което Сърбия отдава под наем тази земя за 99 години.
Къшнър планира да построи бизнес и жилищен комплекс, който ще включва мемориал, посветен на „всички жертви“ на операцията на НАТО, а договорът, който властите са подписали с неговата компания, не е оповестен публично.
Проектът срещна съпротивата на професионалисти, опозиция и някои граждани, които го смятат за посегателство срещу културното наследство, както и поради липсата на прозрачност, която го съпътства.
По време на войната в Косово през 1998/99 г. бяха убити над 10 000 цивилни граждани, включително над 8000 албанци. Престъпленията, извършени от сръбските сили, бяха потвърдени от присъдите на Хагския трибунал.