Родители оспорват в съда новия формат на изпитите след 7. и 10. клас
- Реклама -
Дни преди началото на учебната година, новината за промяна във формата на националното външно оценяване след 7. и 10. клас предизвика напрежение сред родители и ученици.
Иван Радев е сред родителите, подали жалба в съда. Основният му аргумент – липсата на предвидимост и яснота при планирането на промените, особено при толкова ключов момент като изпита след 7. клас, който е решаващ за приема в гимназия.
От своя страна, просветният министър заяви, че промените не са изненадващи, тъй като за тях се говори от години и са част от поетапна реформа в системата на оценяване.
„Не е някаква изненада. Убеден съм, че когато родителите и учителите ги видят – ще дадат увереност на учениците, защото ще се изисква научаване с разбиране на основни понятия в природните науки. Казано накратко – няма да се изискват допълнителни частни уроци“
, каза Красимир Вълчев.
Стотици становища заливат Министерството на образованието в последните месеци. Повечето от тях настояват за цялостна и смислена реформа, а не за частични и прибързани промени. Сериозно безпокойство продължава да предизвиква и идеята за новия предмет „Добродетели и религии“.
„Няма отговор от МОН по същество на въпроса как религията няма да стане задължителна. Напълно реалистично е децата да трябва да избират между ислям, православие и добродетели – програма, за която не знаем какво съдържа“
, коментира Мария Брестничка от Националната мрежа за децата.
Пет дни преди началото на учебната година стана ясно, че ще има нов формат на националните външни оценявания. По отношение на предмета „Добродетели и религии“ окончателното решение се очаква да бъде взето от депутатите през ноември.
Родители оспорват в съда новия формат на изпитите след 7. и 10. клас
- Реклама -
Дни преди началото на учебната година, новината за промяна във формата на националното външно оценяване след 7. и 10. клас предизвика напрежение сред родители и ученици.
Иван Радев е сред родителите, подали жалба в съда. Основният му аргумент – липсата на предвидимост и яснота при планирането на промените, особено при толкова ключов момент като изпита след 7. клас, който е решаващ за приема в гимназия.
От своя страна, просветният министър заяви, че промените не са изненадващи, тъй като за тях се говори от години и са част от поетапна реформа в системата на оценяване.
„Не е някаква изненада. Убеден съм, че когато родителите и учителите ги видят – ще дадат увереност на учениците, защото ще се изисква научаване с разбиране на основни понятия в природните науки. Казано накратко – няма да се изискват допълнителни частни уроци“
, каза Красимир Вълчев.
Стотици становища заливат Министерството на образованието в последните месеци. Повечето от тях настояват за цялостна и смислена реформа, а не за частични и прибързани промени. Сериозно безпокойство продължава да предизвиква и идеята за новия предмет „Добродетели и религии“.
„Няма отговор от МОН по същество на въпроса как религията няма да стане задължителна. Напълно реалистично е децата да трябва да избират между ислям, православие и добродетели – програма, за която не знаем какво съдържа“
, коментира Мария Брестничка от Националната мрежа за децата.
Пет дни преди началото на учебната година стана ясно, че ще има нов формат на националните външни оценявания. По отношение на предмета „Добродетели и религии“ окончателното решение се очаква да бъде взето от депутатите през ноември.
Жестокото убийство в дупнишкото село Крайници е станало пред очите на трите деца на жертвата, съобщи кметът на селото Десислав Начев.
Подробности за трагедията
По информация...