Светът на изкуството е изправен пред сериозно предизвикателство, след като съвременните технологии поставиха под въпрос автентичността на творби, приписвани на един от най-великите майстори на четката. Гениалният фламандски художник Ян ван Ейк, който е смятан за основоположник на Северния Ренесанс, най-вероятно не е авторът на две известни маслени картини от XV век. До този извод стига мащабно изследване, проведено чрез използване на изкуствен интелект.
Проучването е дело на швейцарската компания Art Recognition в сътрудничество с изследователи от университета в Тилбург. Обект на техния анализ са две версии на платното „Свети Франциск от Асизи, получаващ стигматите“. Произведенията се съхраняват в престижни институции на два континента – едната картина се намира в Музея на изкуствата във Филаделфия, САЩ, а другата е част от колекцията на Кралските музеи в италианския град Торино.
Резултатите от дигиталния анализ са категорични и не откриват характерните за майстора мазки. Според алгоритмите, платното във Филаделфия е оценено като „91% отрицателно“ по отношение на авторството на Ван Ейк. Версията в Торино също не издържа теста за автентичност, получавайки оценка „86% отрицателно“. Тези данни имат потенциала да променят изцяло разбирането на изкуствоведите за наследството на ключовия майстор на Ранния Ренесанс.
Любопитното в случая е, че технологиите потвърждават това, което човешкото око подозира от години. Тил-Холгер Борхерт, водещ изследовател на творчеството на Ван Ейк, отбелязва, че откритията на изкуствения интелект съвпадат с дългогодишните съмнения в научните среди. Експертът пояснява, че макар двете произведения вероятно да са създадени в ателието на Ван Ейк, те не са излезли непременно изпод неговата ръка, а по-скоро са дело на негови ученици или помощници.
Технологията обаче не служи само за отхвърляне на авторство. Карина Попович, изпълнителен директор на Art Recognition, определя резултатите като впечатляващи и дава пример за обратния ефект. При анализа на друга емблематична творба – „Портретът на Арнолфини“, която се намира в Националната галерия в Лондон, системата е дала положителна оценка от 89% за автентичност, потвърждавайки гения на Ван Ейк.
Въпреки научната стойност на откритието, Попович не крие, че музеите във Филаделфия и Торино едва ли ще бъдат доволни от тези новини, които свалят ореола на авторство от ценните експонати в техните колекции.