Макар Земята да изглежда като плътна синя топка от космоса, цветът на водата в действителност се променя значително според дълбочината, състава и наличието на примеси. В малки количества чистата вода е почти безцветна, но в големи водни басейни тя изглежда синя заради начина, по който светлината се абсорбира и разсейва.
Тези изводи се съдържат в анализи на научни институти и космически агенции, сред които Националният институт за изследване на водата и атмосферата на Нова Зеландия (NIWA), цитирани от изданието IFLScience.
Къде се намират най-чистите води
Научните измервания показват, че най-чистите и наситено сини води на планетата се намират в езерото Ротомайренуа (Синьото езеро) в Нова Зеландия, както и в части от Южния Пасифик и в морето Уедъл край Антарктида.
Причината за синия цвят се крие във факта, че водните молекули поглъщат по-дългите светлинни вълни, особено червените, докато синята светлина се разсейва и достига обратно до човешкото око. Цветът допълнително се влияе от минерали, пясък, тиня и органични вещества, като по-високата чистота обикновено води до по-интензивен син оттенък.
Разположен в Национален парк Нелсън Лейкс на Южния остров на Нова Зеландия, езерото Ротомайренуа се счита за най-чистото сладководно езеро в света. Проучване на NIWA от 2011 г. установява, че видимостта във водата достига около 80 метра, което е почти теоретичният максимум за абсолютно чиста вода.
Главният учен на института Роб Дейвис-Коли отбелязва, че разликата между бистротата на езерото и напълно чистата вода е минимална и дори да съществуват по-бистри водоеми, разликата би била съвсем малка.
Експертите обясняват, че изключителната прозрачност се дължи на естествена филтрация през ледникови отлагания, преди водата да достигне езерото, което създава характерните синьо-виолетови нюанси. Освен това водоемът има свещено значение за народа маори.
Морските рекордьори по прозрачност
При морската вода определянето на „най-сините“ райони е по-трудно, но морето Уедъл в Южния океан около Антарктида е сред най-прозрачните места. През 1986 г. учени от Института „Алфред Вегенер“ регистрират, че диск на Секи, използван за измерване на прозрачността, остава видим на 79 метра дълбочина, което се доближава до теоретичната граница.
Какво показват сателитите
От края на 70-те години НАСА наблюдава цвета на океаните от космоса, за да оценява количеството фитопланктон. Зелените и жълтите нюанси показват висока концентрация на морски живот, докато наситено сините води означават недостиг на хранителни вещества.
Сателитен анализ на НАСА сочи, че през 2017 г. най-голямата зона с най-синя вода се е намирала в южната част на Тихия океан, в центъра на южнотихоокеанския водовъртеж.
Учените обясняват, че мощните течения там изтласкват хранителните вещества към по-дълбоките слоеве, което прави фотосинтезата почти невъзможна. Поради оскъдния морски живот водата изглежда изключително бистра и наситено синя, а НАСА нарича тези райони „океански пустини“.
Туристическите фаворити
Въпреки научните измервания, туристическите класации често определят като най-сини водите около популярни дестинации като плажа Паскура в Южна Албания, както и крайбрежията на Хърватия, Гърция, Малдивите, Бахамите, Белиз, Исландия и Филипините.
Макар много от тези места действително да впечатляват с чисти и ярки води, научното потвърждение на подобни класации често остава трудно.