На завършилото снощи заседание на FATF (Международната работна група за финансови действия), което оценява ангажиментите на държавите в борбата с прането на пари и финансирането на тероризъм, беше обявено, че България остава под засилено наблюдение. Страната ни продължава да фигурира в сивия списък, заедно с държави като Конго, Хаити, Камерун, Монако, Лаос, Йемен и други. Това означава, че международната общност поставя сериозни резерви относно ефективността на българските усилия в тази област.
Основният проблем, който продължава да стои пред България, е липсата на ефективни и резултатни разследвания по случаи на пране на пари и корупция. Разследванията са често формални и не водят до осъдителни присъди, което поставя под въпрос реалните усилия на властите за справяне с тези престъпления. Въпреки че страната има изготвен план за действие, всички срокове по него вече са изтекли, а препоръките на FATF за реформи все още не са изпълнени.
От 27 октомври 2023 година България официално членува в този „престижен клуб“ на държави, които са под наблюдение заради слабата си борба с финансовите престъпления. Това поставя под въпрос не само репутацията на страната, но и нейния икономически и финансов статус на международната сцена.
Въпреки тези негативни новини, в докладите за конвергенцията на България към еврозоната, както и в актовете на Съвета на ЕС за приемането на еврото, не е обсъдено сериозно значението на включването на България в сивия списък, нито ефектите от това включване върху икономиката на страната. Това показва, че „клубът на богатите“ е затворил очите за този проблем, въпреки поетите ангажименти на България през 2020 година, когато тя се присъедини към ERM II (чакалнята на еврото).
Научните изследвания сочат, че включването на страната в сивия списък води до сериозни икономически последици, включително:
- Спад в капиталовите потоци с 7,6% от БВП;
- Намаление на прякото чуждестранно инвестиране (ПЧИ) с 3,0% от БВП;
- Намаление на портфейлните инвестиции със средно 2,9% от БВП;
- Спад от 7 до 10% в броя на SWIFT разплащанията, изпратени към и от страната;
- Негативни ефекти върху търговията, пазара на труда и възможностите за бързо осигуряване на кредитни линии от МВФ.
Въпреки тези сериозни последици, българските власти не успяват да осигурят необходимите реформи, които да доведат до излизането на страната от този сив списък и възстановяването на финансовата й репутация на международната сцена.