Православната църква чества празника Благовещение – блага вест. На този светъл празник се възпоменава едно от най-радостните събития в историята на изкуплението на човечеството от греха.
- Реклама -
Празникът е утвърден от православната църква през VII век. Според Библията на този ден Архангел Гавраил донася на Дева Мария благата вест, че тя ще роди Спасителя на човечеството – сина Божий Иисус Христос.
За българите днешният празник е известен още като Благовец. В народните традиции Благовещение се счита за „половин Великден“.
Въз основа на народната етимология на названието на празника (Благовец – благо, сладко) се смята, че всяка рана зараства на този ден много бързо. На този ден пробиват ушите на малките момичета, дамгосват агнетата и яретата, защото се вярва, че няма да ги боли. В дните срещу празника иманяри търсят заровени съкровища.
По мястото си в календара Благовец стои най-близко до пролетното равноденствие и българите го свързват с пролетта.
Вярва се, че на този ден долита кукувицата, за да извести, че зимата си е отишла и настъпва лятото, мечката се събужда от зимния си сън, змиите и гущерите излизат от леговищата си, самодивите – господарки на горите, поляните и изворите, се завръщат във владенията си.
Православната църква чества празника Благовещение – блага вест. На този светъл празник се възпоменава едно от най-радостните събития в историята на изкуплението на човечеството от греха.
- Реклама -
Празникът е утвърден от православната църква през VII век. Според Библията на този ден Архангел Гавраил донася на Дева Мария благата вест, че тя ще роди Спасителя на човечеството – сина Божий Иисус Христос.
За българите днешният празник е известен още като Благовец. В народните традиции Благовещение се счита за „половин Великден“.
Въз основа на народната етимология на названието на празника (Благовец – благо, сладко) се смята, че всяка рана зараства на този ден много бързо. На този ден пробиват ушите на малките момичета, дамгосват агнетата и яретата, защото се вярва, че няма да ги боли. В дните срещу празника иманяри търсят заровени съкровища.
По мястото си в календара Благовец стои най-близко до пролетното равноденствие и българите го свързват с пролетта.
Вярва се, че на този ден долита кукувицата, за да извести, че зимата си е отишла и настъпва лятото, мечката се събужда от зимния си сън, змиите и гущерите излизат от леговищата си, самодивите – господарки на горите, поляните и изворите, се завръщат във владенията си.