Няма нищо по-страшно от това да преведеш Иван Вазов на български език. Това коментира пред БГНЕС литературният критик проф. Кирил Топалов.
- Реклама -
В ново издание на романа „Под Игото“ са заменени 6000 думи и изречения. Архаичните думи са „преведени“ на съвременен български език, за да бъдат разбрани от младите читатели. Поне такова е обяснението на Нели Стефанова. Така „Чемшир“ става вечно зелено дърво, “чучурче” – чешма, “глъчка” – гласове и “ятаган” – сабя. Преводът за часове разбуни духовете в социалните мрежи и предизвика гняв и възмущения.
„Това е кощунство да „преведеш“ Вазов, създателят, съхранителят на нашия език от български на български. По-страшно нещо от това не познавам. Защото, когато ние употребяваме думата усет, не знаем, че тя е създадена от Вазов, или думаха хижа, или думата часовник. И още десетки думи от нашия нов български език, които са създадени от дядо Вазов“, коментира литературният критик и преподавател в СУ „Св. Климент Охридски“ проф. Кирил Топалов. По думите му по-приемливо би било на учениците да им бъде обяснено значението на тези думи.
„Не трябва да се захвърля нашата словесна класика – това е езикът на онова време. Не може да превеждаш Каравелов, Вазов, Ботев Славейков на съвременен български език, защото така убиваш част от нашата духовна култура“, категоричен бе ученият.
Ученият дава пример с гърците, които имат Пападиамантис, и с италианците, които имат Манцони с романа “Годениците“, съдържащ много стари италиански думи. И двамата имат същото значение за литературите на тези две страни, каквото Вазов има за нашата. „На ум не му минава на никого в Италия да смени езика на Манцони със съвременния италиански език. Как й е хрумнало на тази жена, просто не зная. Това е наистина голямо падение“, подчерта проф. Топалов.
Няма нищо по-страшно от това да преведеш Иван Вазов на български език. Това коментира пред БГНЕС литературният критик проф. Кирил Топалов.
- Реклама -
В ново издание на романа „Под Игото“ са заменени 6000 думи и изречения. Архаичните думи са „преведени“ на съвременен български език, за да бъдат разбрани от младите читатели. Поне такова е обяснението на Нели Стефанова. Така „Чемшир“ става вечно зелено дърво, “чучурче” – чешма, “глъчка” – гласове и “ятаган” – сабя. Преводът за часове разбуни духовете в социалните мрежи и предизвика гняв и възмущения.
„Това е кощунство да „преведеш“ Вазов, създателят, съхранителят на нашия език от български на български. По-страшно нещо от това не познавам. Защото, когато ние употребяваме думата усет, не знаем, че тя е създадена от Вазов, или думаха хижа, или думата часовник. И още десетки думи от нашия нов български език, които са създадени от дядо Вазов“, коментира литературният критик и преподавател в СУ „Св. Климент Охридски“ проф. Кирил Топалов. По думите му по-приемливо би било на учениците да им бъде обяснено значението на тези думи.
„Не трябва да се захвърля нашата словесна класика – това е езикът на онова време. Не може да превеждаш Каравелов, Вазов, Ботев Славейков на съвременен български език, защото така убиваш част от нашата духовна култура“, категоричен бе ученият.
Ученият дава пример с гърците, които имат Пападиамантис, и с италианците, които имат Манцони с романа “Годениците“, съдържащ много стари италиански думи. И двамата имат същото значение за литературите на тези две страни, каквото Вазов има за нашата. „На ум не му минава на никого в Италия да смени езика на Манцони със съвременния италиански език. Как й е хрумнало на тази жена, просто не зная. Това е наистина голямо падение“, подчерта проф. Топалов.
