В настояването на премиера за участието на България (съгл. приетата Декларация в НС) за логистична подкрепа за износ на приблизително 20 млн. тона пшеница от Украйна има редица неясноти и поставя под въпрос сигурността на зърнопроизводителите в България, коментира пред медиите народният представител на АБВ в ПГ „БСП за България“ Владимир Маринов. Той обясни, че всъщност това е настояване от американска страна, а пък Украйна, чрез зърно, започва да изплаща задълженията си за оказаната помощ и оръжие, която САЩ им осигурява – система, законно регламентирана в САЩ. 
Посредничеството на България, чрез пристанище Варна, да осигури износа на украинското зърно, буди няколко въпроса:
Пристанище Варна не разполага с капацитет, който да обезпечи обслужването на такова количество зърно във времето. Ако тези капацитети на пристанище Варна бъдат ангажирани с украинско зърно, това подлага под съмнение стокообмена и търговския оборот на българските търговци и производители, които ще бъдат лишени от възможност да ползват пристанището във Варна в голямата му част.
Кой и как гарантира сигурността на тези доставки и има ли гаранция, че украинско зърно няма да попадне на българския пазар, ако попадне – на каква цена? Ако попадне на българския пазар контрабандно, за сметка на българските производители, кой понася отговорността?
Контролът трябва да се осъществява от Агенция „Митници“, от НАП и фитосанитарния контрол на България. За целта е необходима ясна система (ако въобще се случи) – с какъв транспорт, защо не се предложат други пристанища, вкл. и в съседна Румъния
Какво ще струва на България това посредничество и какво ще получи страната ни в замяна и как е защитен националният ни интерес. 
Владимир Маринов алармира също, че над 15% от продоволствието за африканския континент идва от Русия и Украйна. Ако тези доставки спрат, бежанска вълна от Африка към Европа е неизбежна.
Марино коментира също, че до ден днешен България не е купила и килограм зърно, в контекста на обявеното правителствено намерение за купуване на допълнителни количества, които да обезпечат страната ни с качествена суровина при евентуална криза заради войната. Въпреки, че начинанието бе лишено от смисъл (към средата на март), правителството тогава взе решение, припомни Маринов. До днес реализация липсва поради редица административни противоречия. Към днешна дата обаче налични количества зърно няма, а и цената е значително по-висока от първоначално обявените намерения (към средата на март). Възможностите към днешна дата са суровината да бъде купена чрез бюджета (актуализиран) на Националния резерв от тазгодишната реколта. Тя ще бъде на пазарните цени, ще защити интереса на производителите и ще защити продоволствието в страната, обясни Владимир Маринов.