„Няма да има достатъчно подписи, за да се сигне до обсъждане. Тази фрагментация на политическия ни живот, това отдръпване от избирателна активност и политическа дейност въобще прави хората по-пасивни. Ако това е целта – да ги събудим, е добре, но не мисля, че ще бъде възможно“.
Това заяви за БНР доц. Наталия Киселова, специалист по конституционно право.
„Не може да няма кворум за участие и колкото и да са участвали в референдум, да бъде задължителен. Това не е допустимо и отива отвъд разбирането ни за съвременна демокрация“, смята доц. Киселова.
„Два от референдумите се отнасят или за запазване на лева, или за отлагане на еврото – тях ги слагам в патриотичния сектор“, уточни доц. Киселова. Според нея референдумът на ИТН е по-различен:
„Може да има странична цел – или да удари този на „Възраждане“ и на журналистите от „България 24″, или да завинаги да прекъсне разговора за президентска република“.
Според нея обаче целите са много по-прагматични:
„Първо – партията да напомни за себе си. На следващо място – да покаже, че има експертен, интелектуален капацитет да изнесе сериозен дебат. Или да се опитат да влязат отново в парламента, ако не успеят – поне да получат 1% на следващите избори, за да получават субсидиране. Те са добри в това да правят шокиращи неща и да обръщат вниманието върху себе си“.
Доц. Киселова коментира и брифинга на ИТН:
„Виждаме един нов Слави Трифонов. Той изглежда помъдрял, изглежда по-консенсусен и отворен към журналистите. Кое направи впечатление – тези хора не знаят какво искат, освен да обърнат внимание върху себе си. Да се каже, че всяка партия щяла да си каже, след като народът реши, ми се струва, че е в нарушение на Конституцията. Дебатът за свикване на ВНС се предшества от проект. Не може ти да предизвикваш партиите, които по принцип не са за промяна на формата на управление, даже обратното. Партиите са си заявили позициите и няма какво да ги питаш“.