Search Suggestions
      петък, 24.10.25
      Search Suggestions
          - Реклама -
          - Реклама -
          - Реклама -

          Отбелязваме 102 години от подписването на Ньойския договор

          С покруса отбелязваме 102 години от подписването на Ньойския договор. Прави го министър-председателят Александър Стамболийски в кметството на парижкото предградие Ньойи сюр Сен, на 27 ноември 1919 г. Това се казва в изявление, публикувано в страницата на Военна академия „Г. С. Раковски“ във „Фейсбук“.

          - Реклама -

          „Мястото е избрано нарочно – заради смъртта на местния граф през 1205 г. в битката при Адрианопол, срещу българския цар Калоян (край Одрин, днес Едирне в Република Турция).

          Българската делегация пътува 8 дни с влак, охранявана от сенегалски войници. След пристигането, на членовете ѝ е забранено да излизат от хотела без предварителна заявка.

          На страната ни са наложени огромни репарации, откъснати са ѝ територии, в които остават да живеят между 600 хиляди и 2 милиона българи, а поне 100 хиляди бежанци пристигат“, изтъкват от висшето военно училище.

          „Ньойският диктат не държи сметка за етнически произход, собственост и религия. На Кралството на сърби, хървати и словенци са дадени български територии от „стратегически съображения“ – села в Кулско, градовете Босилеград, Цариброд и Струмица с по десетки околни села. Няколко от тях, между които и днешният граничен пункт Стрезимировци, са разцепени между двете държави: къщи, дворове, ниви и гробища често остават „оттатък“. Онази държава вече не съществува, днес териториите остават в Република Сърбия и Република Северна Македония“, отбелязват от Военна академия „Г. С. Раковски“.

          „Румъния отново получава Южна Добруджа. Излаз на Беломорието е предвидено да остане за България, като територията се управлява общо от победителите. Само година по-късно, тя е предадена на Гърция.

          Освен 2,25 милиарда златни френски франка репарации, страната ни трябва да предаде на победителките 33 хиляди овце, 13 500 млечни крави, 12 500 коня, 9 200 вола, 2 500 мулета и 125 бика.

          На западния съсед – въглищата от пернишките мини през следващите 5 години“, допълват от Военна академия.

          „Ратифицирането на договора още в началото на 1920 г. отваря пътя на Царство България да стане член на Обществото на народите, което възпира агресията на Гърция през 1925 г. – „Петричкия инцидент“.

          В крайна сметка, пророци се оказват президентът на САЩ Уилсън и френският маршал Фош – те предупреждават, че този „ред“ и мирът ще изтраят само 20 години, както и става.
          На 23-ти юли 1940 г., генерал Никола Жеков, командващият армията ни през Първата световна война е поканен да се разпише в златната книга на кметството на Ньойи сюр Сен, а българският флаг е издигнат от военна част пред него, за да се измие позорът от поражението и Солунското примирие. Нататък е известно…“, завършват от висшето военно училище.

          С покруса отбелязваме 102 години от подписването на Ньойския договор. Прави го министър-председателят Александър Стамболийски в кметството на парижкото предградие Ньойи сюр Сен, на 27 ноември 1919 г. Това се казва в изявление, публикувано в страницата на Военна академия „Г. С. Раковски“ във „Фейсбук“.

          - Реклама -

          „Мястото е избрано нарочно – заради смъртта на местния граф през 1205 г. в битката при Адрианопол, срещу българския цар Калоян (край Одрин, днес Едирне в Република Турция).

          Българската делегация пътува 8 дни с влак, охранявана от сенегалски войници. След пристигането, на членовете ѝ е забранено да излизат от хотела без предварителна заявка.

          На страната ни са наложени огромни репарации, откъснати са ѝ територии, в които остават да живеят между 600 хиляди и 2 милиона българи, а поне 100 хиляди бежанци пристигат“, изтъкват от висшето военно училище.

          „Ньойският диктат не държи сметка за етнически произход, собственост и религия. На Кралството на сърби, хървати и словенци са дадени български територии от „стратегически съображения“ – села в Кулско, градовете Босилеград, Цариброд и Струмица с по десетки околни села. Няколко от тях, между които и днешният граничен пункт Стрезимировци, са разцепени между двете държави: къщи, дворове, ниви и гробища често остават „оттатък“. Онази държава вече не съществува, днес териториите остават в Република Сърбия и Република Северна Македония“, отбелязват от Военна академия „Г. С. Раковски“.

          „Румъния отново получава Южна Добруджа. Излаз на Беломорието е предвидено да остане за България, като територията се управлява общо от победителите. Само година по-късно, тя е предадена на Гърция.

          Освен 2,25 милиарда златни френски франка репарации, страната ни трябва да предаде на победителките 33 хиляди овце, 13 500 млечни крави, 12 500 коня, 9 200 вола, 2 500 мулета и 125 бика.

          На западния съсед – въглищата от пернишките мини през следващите 5 години“, допълват от Военна академия.

          „Ратифицирането на договора още в началото на 1920 г. отваря пътя на Царство България да стане член на Обществото на народите, което възпира агресията на Гърция през 1925 г. – „Петричкия инцидент“.

          В крайна сметка, пророци се оказват президентът на САЩ Уилсън и френският маршал Фош – те предупреждават, че този „ред“ и мирът ще изтраят само 20 години, както и става.
          На 23-ти юли 1940 г., генерал Никола Жеков, командващият армията ни през Първата световна война е поканен да се разпише в златната книга на кметството на Ньойи сюр Сен, а българският флаг е издигнат от военна част пред него, за да се измие позорът от поражението и Солунското примирие. Нататък е известно…“, завършват от висшето военно училище.

          СВЪРЗАНИ НОВИНИ

          Митов открива Международна конференция „България в Шенген“

          Международна конференция "България в Шенген" ще се проведе на 24 октомври в София. Събитието е част от поредица инициативи в рамките на Европейския съюз...

          Тежък инцидент: Войник пострада при скок с парашут

          При изпълнение на планирани парашутни скокове днес, 23 октомври, е станал инцидент с военнослужещ от Съвместното командване на специалните операции, съобщиха от Министерството на...

          Христо Расташки: Още преди девет месеца от МЕЧ искахме одържавяване на „Лукойл“

          "Още преди девет месеца от МЕЧ искахме одържавяване на "Лукойл". Това каза депутатът от ПП МЕЧ Христо Расташки, който беше гост в предаването "Делници" с...

          ОСТАВИ КОМЕНТАР

          Моля, въведете коментар!
          Моля, въведете името си тук

          - Реклама -
          ТОП ДНЕС
          ТОП 14 ДНИ
          Зареждане…
          Зареждане…
          - Реклама -
          - Реклама -
          - Реклама -
          Search Suggestions
              Search Suggestions