На 31 октомври милиони хора по света празнуват Вси светии или Хелоуин. В последната нощ на октомври по традиция хората по цял свят се маскират. Децата носят страшни костюми, тиквени фенери и обикалят съседите си, като искат бонбони и сладки с предупреждението, че ако не получат такива ще им „изиграят номер“.

Празникът произхожда от древните келти, които празнували своята Нова година -Хелоуин (Samhain) в края на октомври. Те вярвали, че в нощта срещу Нова година се отваря границата между мъртвите и живите, а сенките на умрелите през изминалата година навестяват Земята. Тези души търсели живи тела, в които да се вселят. Затова живите се маскирали с животински кожи и страшни маски с надеждата да уплашат привиденията и да се предпазят от тях. Оставяли им храна отвън, за да не влизат в домовете им. След това се събирали около големи огньове, запалени от жреците.

В Латинска Америка и Испания началото на ноември е известно като Дни на мъртвите. Хората вярват, че през тези дни починалите се връщат у дома, затова във всеки дом има олтар с храна, вода и кърпа. В последния ден на празника мексиканците пият на гробището текила, а група музиканти свири в чест на починалите.

В Англия пък някои от традициите започват да се провеждат на 5 ноември, в памет на известния английски заговорник Гай Фокс, който искал да взриви зданието на парламента и бил осъден на смърт. А присъдата била изпълнена на 5 ноември 1606 година. Друга легенда разказва, че декорирането на тиква за Хелоуин идва от историята на ирландец на име Джак, който се опитал да надхитри Дявола.

В България православната църква отбелязва празника на Вси светии в началото на лятото, в първата неделя след Петдесетница. А през ноември е Архангеловата Задушница - в съботата преди Архангелов ден, който е винаги на 8 ноември. Що се отнася до Хелоуин, у нас всеки разбира празника по различен начин. За едни той е забавен повод за празник, за други е неприемлива за българите традиция, трети го виждат като заплаха за българските деца и техните ценности.