Повече от две години продължават промените, които НАП и МФ правят в Наредба Н-18, затруднявайки работата на фирмите в България с допълнителни разходи, правна и бизнес несигурност.
От началото на промените по спорната наредба НАП не е постигнала целта си за изсветляване на бизнеса, обратното – огромната част от фирмите, които стриктно спазват законите, са принудени да правят големи за мащабите си инвестиции. Това с особена сила важи за тези компании, които сами са разработили софтуер за управление на вътрешните процеси и крайните продажби. Негативният ефект от спорната наредба включва и създаване на трудности за клиентите, принудени да извършват само плащания по банка при фирми, които се отказват от плащания в брой с касов апарат и СУПТО софтуер, регламентиран от НАП.
Най-засегнати от спорните текстове са магазини, ресторанти, туроператори, малки и средни търговци, представляващи над 80% от бизнеса в България. Реална е опасността фирми да изнесат дейността си в чужбина, за да избегнат свръхрегулациите на НАП, несъобразени с функционирането на бизнеса.
От Демократична България считаме, че са налице прекалено много рискове, засягащи всички български граждани:
– Неясните текстове, които дават възможности на проверяващите от НАП да се тълкуват различно при налагане на санкции. В резултат рискът да нарасне количеството на корупционните практики се увеличава, вместо да бъде намален.
– Риск от фалити на малки търговци, които не успяват да изпълнят всички изисквания на наредбата или характерът на бизнеса им е такъв, че позволява широко тълкуване от служителите на НАП при проверка.
– Възможността за комуникация със сървърите на НАП и зависимостта от мобилните оператори се превръща в огромен риск пред работата на фирмите. При липса на свързаност търговските обекти практически трябва да прекратят дейността си. Предложението ни фискалните устройства да могат да се свързват с НАП през интернет (с произволен доставчик и свързаност LAN/Wi-Fi) не бе прието от агенцията.
– Изтичане на лични данни на граждани и търговски тайни на фирмите, до които НАП ще има достъп.
– Затруднени са и софтуерните компании разработващи СУПТО софтуер, принудени да се допитват до НАП за всеки отделен казус.
Какво предлагаме?
– Цялостна преработка на наредбата в тясно сътрудничество с бизнес, браншови организации и експерти.
– Отпадане на задължителното изискване за използване на касови апарати, ползата от които намалява значително, когато има възможност за предаване на данни за продажбите в реално време чрез т.нар. софтуерна фискализация.
– Преосмисляне на философията за налагане на твърде специфични изисквания към бизнес софтуера, което няма как да работи, когато бизнесът използва софтуер, разработен извън България
– Отворени интерфейси за комуникация с НАП, които всеки софтуер може да използва.
– Електронни касови бележки, за повече удобство и по-малко изхабена хартия.
– Отлагане на срока за влизането ѝ в сила на 1 януари 2021 г.
От Демократична България считаме, че избраният от НАП и МФ подход е грешен и вреден за бизнеса. Предлагаме новият краен срок за влизане в сила на наредбата да бъде 1 януари 2021 г., за да могат браншовите организации и НАП да постигнат съгласие по спорните текстове, а бизнесът да адаптира софтуера за фискални устройства, който използва. А докато НАП и МФ не приемат предложенията ни ще подкрепим всеки справедлив протест и усилия срещу зловредните промени в наредба Н-18.