Днес православната църква отбелязва Еньовден. Празникът, по значение, стои редом с Коледа, Великден и Гергьовден.
Според народната вяра от този ден слънцето започва да умира, а годината клони към зима. Преди да поеме дългия си земен път, то спира да си почине и окъпано в „живата вода“, изгрява много рано сутринта на Еньовден, за да се прости със света, който няма да види до догодина, пише агенция „Фокус“.
Според христянството на този ден Св. Еньо „облича кожуха и отива да вземе зимата“.
За да се сбогуват с еньовденското слънце, всички трябва да станат радо и да посрещнат неговият изгрев, да усетят лековитата роса, която то отърсва от себе си, миейки се преди път.
Започне ли да се показва слънцето, всеки трябва де се обърне с лице към него и през рамо да наблюдава сянката си. Отразява ли се тя цяла, ще бъде здрав човекът през годината, а очертае ли се наполовина – го очаква болест.
В нощта срещу празника водата придобива магическа сила. За лечение и гадаене при залез слънце се взима от чист сладък извор „мълчана вода“ (налята при пълна тишина, за да не се погуби от човешки глас магическата й сила).
На Еньовден според поверието звездите слизат на земята и баят на билките да са по-лековити. „Окъпалото“ се слънце също им дава целебна сила. Затова рано преди изгрев се берат билки. Билките се пазят за лек през цялата година.
От набраните сутринта билки се сплита еньовски венец, през който през деня се провират моми и момци за здраве. За здраве младите се провират и под две дрянови дръвчета със завързани върхове.
Ако жените и момите си умият косите с вода, в която е накисната еньовска трева, няма да страдат от главоболие, а косите им ще бъдат гъсти и блестящи. Ако вържат ръж на кръста си, няма да ги боли при полската работа.
На Еньовден имен ден празнуват имената: Биляна, Ивет, Ивета, Денислав, Деница, Деян, Деяна, Диана, Дияна, Енчо, Еньо, Яна, Янаки, Яне, Янета, Яни, Янизар, Янизара, Янимир, Янимира, Янин, Янина, Янис, Яниса, Янислав, Янислава, Янита, Яница, Янка, Янко, Янчо и имена на билки.