Search Suggestions
      неделя, 27.04.25
      Search Suggestions
          - Реклама -
          - Реклама -
          - Реклама -

          Благовещение е

          Православната църква чества празника Благовещение – блага вест. На този светъл празник се възпоменава едно от най-радостните събития в историята на изкуплението на човечеството от греха.

          - Реклама -

          Празникът е утвърден от православната църква през VII век. Според Библията на този ден Архангел Гавраил донася на Дева Мария благата вест, че тя ще роди Спасителя на човечеството – сина Божий Иисус Христос.

          За българите днешният празник е известен още като Благовец. В народните традиции Благовещение се счита за „половин Великден“.

          Въз основа на народната етимология на названието на празника (Благовец – благо, сладко) се смята, че всяка рана зараства на този ден много бързо. На този ден пробиват ушите на малките момичета, дамгосват агнетата и яретата, защото се вярва, че няма да ги боли. В дните срещу празника иманяри търсят заровени съкровища.

          По мястото си в календара Благовец стои най-близко до пролетното равноденствие и българите го свързват с пролетта.

          Вярва се, че на този ден долита кукувицата, за да извести, че зимата си е отишла и настъпва лятото, мечката се събужда от зимния си сън, змиите и гущерите излизат от леговищата си, самодивите – господарки на горите, поляните и изворите, се завръщат във владенията си.

          Православната църква чества празника Благовещение – блага вест. На този светъл празник се възпоменава едно от най-радостните събития в историята на изкуплението на човечеството от греха.

          - Реклама -

          Празникът е утвърден от православната църква през VII век. Според Библията на този ден Архангел Гавраил донася на Дева Мария благата вест, че тя ще роди Спасителя на човечеството – сина Божий Иисус Христос.

          За българите днешният празник е известен още като Благовец. В народните традиции Благовещение се счита за „половин Великден“.

          Въз основа на народната етимология на названието на празника (Благовец – благо, сладко) се смята, че всяка рана зараства на този ден много бързо. На този ден пробиват ушите на малките момичета, дамгосват агнетата и яретата, защото се вярва, че няма да ги боли. В дните срещу празника иманяри търсят заровени съкровища.

          По мястото си в календара Благовец стои най-близко до пролетното равноденствие и българите го свързват с пролетта.

          Вярва се, че на този ден долита кукувицата, за да извести, че зимата си е отишла и настъпва лятото, мечката се събужда от зимния си сън, змиите и гущерите излизат от леговищата си, самодивите – господарки на горите, поляните и изворите, се завръщат във владенията си.

          СВЪРЗАНИ НОВИНИ

          Порой и градушка удариха Монтанско, евакуират над 80 къщи

          Проливен дъжд, придружен от гръмотевици и силна градушка, нанесе сериозни щети в Монтанско в събота вечерта. Най-засегнати са селата Кобиляк и Лехчево в община...

          Киселова ще присъства на отбелязването на 20 г. от първата кохлеарна имплантация във ВМА

          Председателят на Народното събрание Наталия Киселова ще присъства на отбелязването на 20 години от първата кохлеарна имплантация, извършена във Военномедицинска академия /ВМА/. Честването е...

          Изненада: Двама съпредседатели на „Да, България“?

          На предстоящата Национална конференция на "Да, България", която ще се проведе утре, ще бъде предложена поправка в устава — партията да бъде оглавена от...

          ОСТАВИ КОМЕНТАР

          Моля, въведете коментар!
          Моля, въведете името си тук

          - Реклама -
          ТОП ДНЕС
          ТОП 14 ДНИ
          Зареждане…
          Зареждане…
          - Реклама -
          - Реклама -
          - Реклама -
          Search Suggestions
              Search Suggestions