“1) НИКОГА, НИКЪДЕ и пред никого не съм се представял като ДЕТСКИ ПИСАТЕЛ. Нито съм казвал, че „Драконче“ е детска книга.
Нито пък наградата за втори най-добър фантастичен роман на последното десетилетие на 20-и век е определена като награда за „детско-юношески роман“.
2) „Да пробудиш драконче“ НЕ Е детска книга. Не е даже и юношеска. Героят ми в нея е 27-годишен. АЗ ТОГАВА бях на 29. И съответно писах за своята възрастова група – плюс-минус. И за тогавашните житейски и жизнени проблеми, като направих опит (както се оказа – добър) да изведа от тези тогавашни проблеми някакви „вечни“ изводи и, моля ви се, „послания“.
Забележка: вече след издаването се оказа, че романът се харесва и на доста по-млади от мен. Не го очаквах. Но беше приятно.
3) С издателя „Разказвачът на приказки“ подписах договор за преиздаване на „Драконче“ през 2020-а. В края на 2021-а той ми предложи да участвам в обиколки на училища, за да представям книгата си.
4) През пролетта на миналата година се състоя първата такава обиколка – първо в Плевен, после в Кърджалийско. Очаквах среща с ученици 7-8 клас, но се оказа, че от МОН или от дирекцията на училището са решили, че книгата е подходяща за петокласници. Бях разочарован, но свих рамене и направих представянето.
Тук вероятно някой би попитал: а защо, след като си писал книга за възрастни, не си се отказал да говориш пред хлапета, дори според теб в неподходяща възраст?
Ами заради следната случка:
Написах книгата през 1996-а, издадох я през 1998-а и я продавах на сергия на Орлов мост в София.
И един ден пред сергията ми застана цяло семейство: майка, татко, две момчета, голямото на около 11-12. Спомних си, че предишната седмица майката (на моите години или малко по-възрастна) бе минала и купила книжката. И ето – бяха дошли. Голямото момче ме попита: „Кака Верена кога ще дойде на работа?“
Разбирате ли? Хлапето, което сега е на поне 35 години, искаше да види героинята на романа. Беше убедено, че не съм писал измислици, че тя е реална.
И досега смятам това за най-висшето признание, което съм получавал за работата си.
Та ето тази случка ме накара да се съглася да говоря с деца 5-и клас. При все това подчертах и пред учителите, и после пред издателя, че по-уместно, а и на мен би ми било по-интересно, да се срещам поне с осмокласници.
Но, длъжен съм да кажа, че специално в Плевен останах приятно изненадан от реакцията, от смислените и нерядко дълбоки въпроси от петокласниците.
5) Следващата обиколка се случи чак в края на ноември 2022-а. в Габрово. И отново, за мое разочарование, бяха ме определили – дали директори, дали инспектори на министерството, нямам представа – за пред петокласници. И отново имаше множество адекватни реакции от страна на децата.
6) А сега нека сметнем: от срещите са минали между 1 година и 5 месеца. И ДОСЕГА не е имало „възмутени родители“ в медиите, нито закани за чупене на ръце в лични съобщения на профила във фейсбук.
КАКВО се е случило СЕГА? Как така цяла година НИКОЙ не ми писа, че има проблем с книгата? Защо цяла България прие романа, а Хасково – не?
И как така 25 години не е имало проблеми? При това от десетина поне години „Драконче“ е на свободен достъп в Читанка.инфо – как така нямаше досега гневни читатели?
Да, чувал съм какви ли не критики към романа: че е глупаво наивен, че е нереалистично романтичен, че е скучен, че си прави гаргара с митология и история, че няма нищо оригинално в него, че е на разговорен език… на последното лесно възразявах, че докато говорите по този начин, така ще ви описвам в книгите си. А останалите критики – ами въпрос на вкус. Но никога досега не бяха наричали книгата ми цинична, че и порнографска.
Това написа авторът на книгата Николай Теллалов във Фейсбук.