Днес, на 21 ноември, се навършват 11 години от началото на събитията в Украйна, носещи различни имена – „Евромайдан“ (на украински „майдан“ означава „площад“, в случая „Площада на независимостта“ в центъра на Киев), „Революция на достойнството“, смяна на властта, „държавен преврат“.
На 28-29 ноември 2013 г. трябва да се проведе срещата на „Източното партньорство“ на Европейския съюз, на която да се подпише споразумение за асоциирано членство на Украйна в тази наднационална организация. Седмица по-рано обаче, на 21 ноември, е публикувано изявление на правителството на Николай Азаров, с което се съобщава, че преговорите за споразумението са едностранно спрени от украинската страна. Веднага на Площада на независимостта в центъра на Киев се събират хора с искане това да не се случва. Протестът е оглавен от опозиционните лидери Арсений Яценюк от „Баткившчина“, Виталий Кличко от партия „УДАР“ и Олег Тягнибок от „Свобода“. Изграден е и палатков лагер. На следващия ден протестите обхващат много градове в цялата страна, но са по-многочислени в Западна Украйна. Към 24 ноември се издигат и вътрешнополитически искания – извънредна сесия на Върховната Рада, след която да има разпускане на парламента и предсрочни избори, освобождаване на Юлия Тимошенко, която е в затвора, а в противен случай – импийчмънт на президента. Тогава се изостря и напрежението на протестите и за първи път се стига до намесата на специалните части „Беркут“. Паралелно, особено в Южна и Източна Украйна, се провеждат и контрапротести. В крайна сметка, на срещата във Вилнюс споразумение за асоцииране не е подписано, въпреки че Янукович пътува за Литва и води преговори. Тогава протестите продължават и „Беркут“ отново влизат в сблъсъци с демонстрантите. В този момент, на 1 декември, се активизира и крайнодясната организация „Десен сектор“. Неин председател е Дмитрий Ярош, който е ръководител и на националистическата организация „Тризуб“. Тогава са завзети и административни сгради на централния площад в Киев, което кара „Беркут“ силово да разпръсне протестиращите.
Янукович реагира на 1 декември, когато призовава демонстрантите да прекратят действията си, но обещава, че Украйна ще запази пътя си към Европа. В Западна Украйна напрежението нараства и областните съвети на тези области осъждат събитията Киев, фракциите на „Партията на регионите“ започват да се саморазпускат, а губернаторите от тази партия – да подават оставки. Умерена е реакцията на изток, откъдето идват призиви за възстановяване на реда в страната, но и за продължаване на ненасилствените протести. В АР Крим Върховният съвет призовава президента Янукович да въведе ред, както и да се откаже от европейската интеграция.
През декември 2013 г. протестите продължават, но без насилие, а в Киев пристигат и различни чуждестранни представители – депутати от Европейската народна партия, които са в Киев, заради заседание на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), върховният представител на ЕС по въпросите на външната политика и сигурността Катрин Аштън, помощник държавният секретар на САЩ Виктория Нюланд. Първите стъпки към диалог между президента и опозицията са направени на 7 декември, когато не се достига до компромис, но отново са потвърдени исканията на лидерите на опозицията – амнистия на арестуваните, оставка на правителството и предсрочни избори. Освобождаването на задържаните е осъществено на 19 декември от Върховната Рада.
През януари 2014 г. протестите продължават, като най-изострени са в средата на месеца, когато Върховната Рада приема закони за по-строги наказания за някои престъпления. Опозицията смята, че те превръщат Украйна в полицейска държава. Така в края на месеца премиерът Николай Азаров подава оставка и напуска страната. Временен министър-председател става дотогавашният първи вицепремиер Сергей Арбузов. По това време законите от средата на януари са отменени.
В началото на февруари в Мюнхен лидерите на опозицията Кличко и Яценюк се срещат с американския държавен секретар Джон Кери, който потвърждава подкрепата си за тях. Русия обаче също е активна около кризата и отлага изплащането на обещан заем в размер на 10 милиарда долара до съставянето на стабилно правителство. Тогава Кличко и Яценюк призовават за връщане на конституцията от 2004 г. Юлия Тимошенко, която още е в затвор в Харков, обаче се противопоставя на предложението им. По същото време се разразява и скандал в Киев, свързан с изтекъл запис на разговор между Нюланд и американския посланик в Украйна, които подкрепят Яценюк като нов министър-председател. В парламента е внесено връщането на конституцията от 2004 г., но събитията ескалират преди разглеждането му.
На поредния протест на 18 февруари 2014 г. се стига до жестоки сблъсъци, които вземат десетки жертви. През същата нощ се провежда нова неуспешна среща на Янукович с Яценюк и Кличко, а в центъра на Киев са издигнати барикади. На 19-ти боевете продължават и протестиращите започват да превземат околните сгради – пощата, консерваторията, сградата на радиото и телевизията. Броят на жертвите не спира да расте. На следващия ден, обявен за ден на национален траур и помирение, президентът Янукович се съгласява на предсрочни избори, но на Площада на независимостта вече се използват и бойни патрони. Общо загиват около 100 души от двете страни.
На 21 февруари е проведен пореден кръг преговори между Янукович, Яценюк, Кличко и Тягнибок, с посредничеството на министрите на външните работи на Германия (Франк Валтер Щайнмайер) и Полша (Радослав Сикорски), Ерик Фурние от Департамента за континентална Европа към френското министерство на външните работи и Владимир Лукин, който е специален представител на Кремъл. Те приключват със споразумение, което обаче не е подписано от представителя на Русия. Според документа, ще се проведе конституционна реформа, връщаща положението от 2004 г., ще има предсрочни президентски избори до края на годината, ще се разследва насилието на Майдана, няма да се въвежда извънредно положение. Още същата вечер обаче групи от демонстранти, включително от „Десен сектор“ превземат централните правителствени сгради в Киев, включително Администрацията на президента. Янукович напуска Киев и пристига в Харков. Оттам той се насочва към Крим, а оттам – към Русия.
На 22 февруари сутринта заседанието на Върховната Рада започва със съобщение за оставката на председателя на парламента Владимир Рибак и неговия заместник Игор Калетник. На мястото на Рибак е избран Александър Турчинов от „Баткившчина“, а веднага след това е прието решение, според което Виктор Янукович се е „самоотстранил от изпълнение на конституционните си задължения“. Това се случва с гласовете на 328 депутати. Предсрочните президентски избори са насрочени за 25 май 2014 г. В същия ден от затвора е освободена Юлия Тимошенко, която пристига в Киев.
Поддръжниците на Янукович отбелязват, че съгласно чл. 108 от Конституцията президентските пълномощия се прекратяват предсрочно в случай на оставка, невъзможност за изпълнението им по здравословни причини, импийчмънт или смърт. Според тях процедурата за импийчмънт, която е уредена в чл. 111, не е спазена на заседанието на Върховната Рада от 22 февруари 2014 г. – нито е създадена специална следствена комисия, която да разследва държавния глава, нито е повдигнато обвинение с необходимото мнозинство от 2/3 от всички депутати, нито е постигнато мнозинство от 3/4 (тоест 338), нужно за отстраняването на държавния глава.
Самият Янукович във филма „Украйна в пламъци“ от 2016 г. разказва, че още на 20-21 февруари по време на най-тежките стълкновения в центъра на Киев е ясно, че е започнал въоръжен преврат. Той в следващите години непрекъснато повтаря, че не е подавал оставка и съответно остава легитимен президент.
Неговите предшественици също заемат позиции относно събитията през февруари 2014 г. Първият президент на Украйна Леонид Кравчук на 20 февруари заявява, че подкрепя политическите и конституционните промени. Два месеца по-късно Леонид Кучма коментира, че ако Янукович е бил отстранил кабинета на Азаров в края на 2013 г., е нямало да се стигне до кръвопролитията. Виктор Юшченко разказва, че не е взел участие в Евромайдана, тъй като протестиращите изискват освобождението на Юлия Тимошенко.
Предсрочните президентски избори се провеждат на 25 май 2014 г. Основните кандидати са Петро Порошенко (собственик на шоколадова фабрика, преминал през различни партии – СДПУ (о), Партията на регионите, „Наша Украйна“), Юлия Тимошенко, Олег Ляшко от Радикалната партия (до 2012 г. член на „Баткившчина“, Сергей Тигипко, Петро Симоненко, Олег Тягнибок, Дмитрий Ярош и Юрий Бойко (вицепремиер в кабинета „Азаров“). Активността е рекордно ниска – едва 60%. Най-висока е активността в Лвовска, Тернополска и Ивано-Франковска област (около 75%). Поради избухналия военен конфликт в източните райони на страната гласуване не се провежда в по-голямата част от Донецка и Луганска област, както и в АР Крим и Севастопол, които от средата на март 2014 г. са под фактическата власт на Русия. От останалите области най-ниска е активността в Одеска и Харковска (под 50%).
Изборите са решени още на първи тур, тъй като Петро Порошенко получава 54,7%. Гласовете за него доминират във всички области на Украйна. На второ място с 12,8% е Тимошенко. Инаугурацията на Порошенко се състои на 7 юни 2014 г.
Ситуацията в Крим започва да се изостря малко след кървавите сблъсъци в Киев. След отстраняването на държавния глава на полуострова започват протести. На 24 февруари в Керч е свалено украинското знаме и издигнато руското, а в Симферопол пристигат новият министър на вътрешните работи Арсен Аваков и новият председател на СБУ Валентин Наливайченко. На следващия ден градският съвет на столицата на АР Крим назначава референдум за 1 март, на който да бъде решена съдбата на паметника на Ленин в града. По същото време в града пристига делегация от Държавната дума на Руската федерация, начело с Леонид Слуцкий от Либерално-демократическата партия на Русия (ЛДПР). На 26 февруари заседанието на Върховния съвет не се състои поради липса на кворум, а в центъра на Симферопол се стига до сблъсъци между протестиращи кримски татари и руснаци, при които загиват двама души. Кулминацията на напрежението се случва призори на 27 февруари. Неизвестни лица с маски завземат сградите на Съвета на министрите и Върховната съвет на АР Крим, над които биват издигнати руски знамена. През деня обаче биват допуснати членове на републиканския парламент, които се обръщат към жителите на полуострова, обявявайки новата власт в Киев за неконституционна и назначавайки референдум за разширение на автономията за 25 май. Премиерът Могильов е отстранен с гласуване от Съвета, който на негово място назначава Сергей Аксьонов от партията „Руско единство“, която на предходните парламентарни избори получава 3 места. На следващата нощ по подобен начин е завзето летището на Симферопол, но то продължава обичайната си работа. Правителството на Арсений Яценюк назначава за нов представител на Украйна в АР Крим Сергей Куницин, но той не е допуснат в сградата на републиканския парламент. По същото време знамето на Украйна е свалено от градската администрация на Севастопол. В началото на март новият министър-председател Аксьонов премества датата на референдума на 30 март. Временният президент Александър Турчинов обявява за незаконен избора на Аксьонов. На 3 март 2014 г. в Украйна е обявена всеобща мобилизация, а три дни по-късно Върховния съвет приема постановление за влизане в състава на Руската федерация и премества датата на референдума на 16 март. Този акт е обявен за противоконституционен още на следващия ден от президента Турчинов. Председателят на меджлиса на кримскотатарския народ Рефат Чубаров се изказва против провеждането на допитването. Този орган не е вписан в конституцията на региона, той на практика е изпълнителният орган на партията „Курултай“. На 11 март 2014 г. Върховният съвет приема Декларация за независимост на полуострова и постановление за гарантиране на правата на кримските татари. Според министерството на вътрешните работи на Украйна тези актове са „антиконституционни, незаконни и юридически нищожни“. Не така реагира Москва, която признава декларацията за независимост. На 14 март Конституционният съд на Украйна също обявява декларацията за противоречаща на основния закон на държавата. На следващия ден Русия блокира резолюция на Съвета за сигурност на ООН, с която референдумът да бъде обявен за незаконен. По същото време Върховната Рада на Украйна разпуска Върховния съвет на АР Крим.
Въпреки това, гласуване е проведено. Официалните данни от него са, че при активност в Крим от 83% и в Севастопол от 89% за независимост и последващо влизане в състава на Русия гласуват над 95%. На 17 март е обявена независимостта на Република Крим, която веднага е призната от Руската федерация. Върховният съвет променя името си на Държавен съвет на Република Крим. На следващия ден, 18 март 2014 г., в Москва президентът на Русия Владимир Путин, представителите на Република Крим Сергей Аксьонов (министър-председател), Владимир Константинов (председател на парламента) и град Севастопол Алексей Чалий (председател на координационния съвет по организацията на Севастополското градско управление по осигуряване на жизнеспособността на Севастопол) подписват „Договор между Руската федерация и Република Крим за приемане в Руската федерация на Република Крим и образуване в състава на Руската федерация на нови субекти“. Двата нови субекта са Република Крим и градът от федерално значение Севастопол. В следващите дни договорът е одобрен от Конституционния съд на РФ, ратифициран от двете камари на руския парламент и подписан от президента на страната. В отговор Върховната Рада на Украйна признава полуостров Крим за временно окупирана територия.
