Въпрос на време беше Владимир Путин да изстреля експериментална балистична ракета към Украйна, която може да носи и ядрен заряд. Едва ли е случайно, че решението му идва в момент, когато войната се приближава към вероятен финал, а двете страни се надпреварват за по-добри позиции преди преговорите с посредничеството на Доналд Тръмп.
Нито Украйна, нито Русия знаят какво ще направи Тръмп, когато встъпи в длъжност през януари. Но ескалацията днес ще установи ново статукво за деня, в който той стане действащ президент, и тогава възможностите на Тръмп могат варират от твърдоглави пазарлъци до изоставяне на Украйна.
Украински официални лица заявиха тази седмица, че просто не знаят какво е планирал за тях новоизбраният президент на САЩ. Тъй като нямат представа за намеренията на Тръмп, те са съсредоточени върху оптимизирането на позициите си на бойното поле, като се стремят да задържат плацдарма в руската област Курск и да укрепят фронтовите линии на други места по бойното поле, за да бъдат във възможно най-силна позиция преди новата администрация на САЩ да встъпи в длъжност.
Американските официални лица, които също не са сигурни какво ще направи новият им президент, се стремят да направят Украйна възможно най-самостоятелна и да подготвят европейските си партньори да увеличат подкрепата си за Киев след оттеглянето на Байдън. Източници от администрацията му подчертават, че не искат да „връчат“ на Тръмп „още един Афганистан“, където армията на страната се срива веднага след като САЩ престанат да оказват подкрепа. Повечето от тях обаче са песимистично настроени, че Украйна може да продължи борбата в дългосрочен план.
През последните дни на мандата си Джо Байдън предложи на Украйна нещо, за което тя настояваше от две години: правото да използва ракети с далечен обсег „ATACMS“ срещу цели на територията на Русия.
Официални лица признават, че това не променя ситуацията коренно. Предпазливостта на Байдън през предходните месеци – когато подобни решения щяха да бъдат много по-полезни – беше отчасти продиктувана от политически опасения за ответна реакция преди президентските избори.
Тръмп може да промени тези решения още в първия ден на встъпването си в длъжност. Но той също така може да реши, че те са полезен коз в ръкава, докато влиза в преговори с Путин и, както се надяват по-оптимистичните наблюдатели, може действа в духа на добрия бизнесмен: никога да не дава нещо ценно безплатно.
Подемът в подкрепата на Байдън за Украйна обаче има своята цена. Русия изпрати на Запада много ясен сигнал: ние също можем да ескалираме. Само с 30-минутно предупреждение Русия изстреля експериментална ракета, която изглежда е вариант на по-стара, никога неизползвана ракета – RS-26, която първоначално е била предназначена за носител на ядрено оръжие. В миналото руските власти са били критикувани за разработването на ракетата, която нарушава вече несъществуващия Договор за ядрените сили със среден обсег, подписан в края на 80-те години на миналия век с цел предотвратяване на ракетна криза в Европа. Нейната употреба сега може да възроди тези опасения.
Путин се опита да изглежда крайно решителен в обръщение по руската национална телевизия, като заплаши да нанесе удари по западните държави, подпомагащи Украйна, и заяви, че САЩ и Европа „не могат да прехванат такива ракети“. (Ако е искал да предизвика възмущение в Америка, е трябвало да изстреля експерименталната си ракета в друг ден. Американските медии вместо това бяха фокусирани върху Мат Гаетц, кандидата на Тръмп за главен прокурор, който се отказа от номинацията си след серия от обвинения).
Въпреки това ракетата имаше за цел да изпрати послание. „Приемам изстрелването като „напомняне“ към Съединените щати, че рисковете от ядрена ескалация продължават да са налице“, заяви Джеймс Актън, съдиректор на Програмата за ядрена политика към Фондацията за международен мир „Карнеги“.
През последните дни американските официални лица изглеждаха преднамерено оптимистично настроени по отношение на ядрената заплаха. Въпреки внезапното затваряне на американското посолство в Киев на фона на предупрежденията за мистериозна „заплаха от въздушно нападение“, официалните лица заявиха, че не са забелязали промяна в ядрената позиция на Русия. А руските официални лица също така изглеждаха заинтересовани да избегнат случайна ескалация със САЩ, като предоставят „предварително уведомление“ за ракетната атака.
„Решението на Путин да информира Вашингтон предварително за изпитанието на ракетата явно е имало за цел да избегне погрешно тълкувание и да намали рисковете от внезапна ядрена ескалация“, каза Актън. „Всъщност смятам, че е много малко вероятно Путин да използва ядрени оръжия предвид победата на Тръмп и вероятността Съединените щати да спрат да предоставят помощ на Украйна.“
Фигури от американската администрация и преди са предупреждавали, че Русия поне ще намигне към ядрена ескалация, ако Байдън даде на Украйна разрешение да използва ATACMS по предназначение. Ръководителят на ЦРУ Бил Бърнс при посещението си в Лондон заедно с ръководителя на МИ6 през септември заяви, че САЩ са неглигирали предишна ядрена тревога от Русия през есента на 2022 г., демонстрирайки, че заплахите от Москва невинаги трябва да се приемат буквално.
„Путин е насилник. От време на време той ще продължава да размахва сабията си“, каза Бърнс. „Не можем да си позволим да бъдем сплашени от тези дрънкания на оръжия, но трябва да се съобразяваме с тях. САЩ оказаха огромна подкрепа на Украйна и съм сигурен, че президентът ще обмисли и други начини, по които можем да ги подкрепим.“
