Румъния гласува на първите от трите избори, които могат да я задържат на широкия проевропейски път или да я тласнат към по-националистическа позиция, която може да разтревожи Брюксел.
Първият тур на президентските избори в страната, на който ще бъде заменен досегашният президент Клаус Йоханис. Вторият тур е насрочен за 8 декември. Между тях, на 1 декември, ще се проведат парламентарните избори.
Кой се кандидатира за президент и кой може да спечели?
Четиринадесет кандидати се борят да наследят центриста Йоханис – от левоцентристкия министър-председател до заместник-генералния секретар на НАТО и крайно десен бивш футболен хулиган, чиято партия веднъж заяви, че образованието за Холокоста е „незначителен въпрос“, който не трябва да се изучава в училище.
Миналия месец съдът не допусна до участие в надпреварата друг кандидат от крайната десница, евродепутата Диана Шошоака, поради „незачитане на демократичните ценности“ с аргумента, че нейните антисемитски и прокремълски изказвания рискуват да застрашат членството на Румъния в ЕС и НАТО.
Първенец с около 25%, въпреки многото минали кризи, свързани с корупцията и върховенството на закона, е Марсел Чолаку, министър-председател и ръководител на Социалдемократическата партия (PSD), който почти сигурно ще се яви на втория тур.
На второ място, но с около 16%, е Джордже Симион, пламенен лидер на популисткия, радикално десен Алианс за единство на румънците (AUR), някогашен член на румънските ултраси Honor et Patria, който иска „мир в Украйна като Тръмп“.
Непосредствено след Симион с около 14% е Николае Чука от дясноцентристката Национално-либерална партия (НЛП), бивш военен, бивш министър на отбраната и министър-председател, чиято партия е заедно с партията на Чолаку PSD в отиващото си правителство на „голямата коалиция“ в Румъния.
На едно ниво с Чука е Елена Ласкони от Съюз за спасение на Румъния (ССР), а Мирча Джоана, бивш лидер на ССР и заместник-генерален секретар на НАТО, който се кандидатира като независим, изостава с около 9%.
Социологическите проучвания в Румъния не са много надеждни, но повечето анализатори предвиждат балотаж между Чолаку и Симион, от който първият вероятно ще излезе победител, подпомогнат от силната партийна организация на PSD и от факта, че се изправя срещу крайно десен кандидат.
Какво вероятно ще се случи на парламентарните избори?
Либералната НЛП прекрати партньорството си с PSD през октомври, след като Конституционният съд постанови решението си за Шошоака. Чука заяви, че решението „повдига въпроси за състоянието на демокрацията в Румъния“.
Дясноцентристката партия твърди, че решението на съда е политически мотивирано: четирима от петимата съдии са назначени от PSD и тъй като крайно десният вот вече не е разделен, Симион има значително по-големи шансове да победи Чука на втория тур.
НЛП обеща да не влиза в нова коалиция със социалдемократите, но много анализатори смятат, че все пак може да се стигне до това: партиите се разминават по малко въпроси, освен данъците, а Чолаку изключи какъвто и да е съюз с крайнодясната AUR.
Последните стойности на социологическите проучвания сочат, че PSD вероятно ще спечели парламентарния вот с около 30% от гласовете, следвана от AUR с около 21%, либералната ССР, която заяви, че няма да работи с PSD, със 17% и НЛП с около 14%.
Въз основа на прогнозираните резултати на PSD и НЛП (при условие че успеят да преодолеят различията си) ще е необходима подкрепата на по-малка трета партия, евентуално UDMR, която представлява унгарското малцинство в Румъния, за да си осигурят парламентарно мнозинство.
Алтернативата – коалиция между PSD-AUR – би означавала сериозен обрат за Румъния, която е верен съюзник на Запада. Симион вероятно ще поиска прекратяване на подкрепата за Украйна и по-националистически и вдъхновен от Унгария подход към ЕС.
Ако обаче PSD удържи на обещанието си да не допусне AUR в правителството, а НЛП удържи обещанието си да не се върне в правителството заедно с PSD, може да се стигне до нови предсрочни парламентарни избори.
Какви са проблемите и как работи системата?
На първо място сред опасенията на избирателите са високите разходи за живот, като инфлацията в Румъния, която е около 5 %, е най-високата в ЕС. Гореща тема е и нарастващият държавен дефицит на страната, както и рушащата се инфраструктура и неработещото здравеопазване.
Войната в Украйна също е основен въпрос за крайно десните избиратели, които категорично възразяват срещу продължаващата, макар и омаловажавана, подкрепа за Киев от страна на Румъния, увеличените разходи за национална отбрана и все по-значимата позиция на източния фланг на НАТО.
330-те членове на парламента се избират по пропорционален принцип в 43 избирателни района, като някои места са запазени за националните малцинства. Важното е, че партиите трябва да преминат прага от 5 % от всички подадени гласове, за да получат представителство.
На предишните избори през 2020 г. само пет партии преодоляха тази бариера. Ако се повтори същият модел, до 15 % или 20 % от местата в парламента могат да бъдат преразпределени между партиите, които преминат 5 %, което може да осигури на PSD и НЛП мнозинство.
Освен че избира министър-председателя, президентът играе до голяма степен символична роля, въпреки че представлява страната на международната сцена.
