Бившият президент на САЩ Доналд Тръмп предизвиква бурни дебати с подхода си към войната в Украйна и глобалния баланс на силите. Според Амброуз Евънс-Причард от Telegraph, той предоставя стратегическо предимство на Русия и създава опасност за Запада, като предлага „спасително въже“ на Кремъл в момент, когато икономическите и военните проблеми на Москва са на път да ескалират.
Тръмп твърди, че Русия „държи всички карти“, но анализаторите смятат, че това е силно опростено виждане. Кремъл поддържа военната си икономика чрез скрити дългове и принудителни банкови заеми за отбранителни предприятия, които достигат 250 млрд. долара. Това създава предпоставки за системна криза в руската финансова система.
Според бившия руски финансов министър Михаил Задорнов, Москва няма да може да поддържа военните си действия за повече от шест месеца, ако цените на петрола спаднат още повече. Въпреки че Западносибирският лек суров петрол вече се продава на 62,65 долара за барел, продължаващото увеличение на добива от ОПЕК+ може да ускори този спад.
На международната сцена Русия също среща трудности – губи влияние в Сирия, не успява да подкрепи Армения срещу Азербайджан и разчита на севернокорейски войници и ирански дронове, за да води войната си. Въпреки всичко това, през последната година е завладяла под 1% от украинската територия и не е превзела нито един значим град.
Поддръжниците на Тръмп твърдят, че той цели стратегическо „откъсване“ на Русия от Китай, наподобявайки маневрата на Ричард Никсън през 70-те години, но експерти като Майкъл Кларк от Австралийския институт по международни отношения наричат тази идея „геополитическа фантазия“.
Русия едва ли би жертвала отношенията си с Китай, които ѝ предоставят икономическа и дипломатическа подкрепа. Според анализаторката Анджела Стент, в Москва съществува дълбоко недоверие към САЩ и преориентация към съюз с Пекин, смятан за ключов партньор срещу западното влияние.
Тръмп възприема глобалната политика като сблъсък на великите сили в стила на 19-ти век, където САЩ, Русия и Китай имат свои зони на влияние. Европа не намира място в този модел, като Тръмп я възприема като слаба и незначителна сила. Това поражда опасения, че вместо „обратен Никсън“, светът може да се върне към реакционни съюзи в стил Метерних, насочени към задържане на либералните ценности.
Дали Тръмп ще реализира стратегията си или ще предизвика нова вълна на нестабилност, предстои да се види.