Проучване на агенция „Тренд“, проведено в периода 16–22 октомври 2024 г. сред 1002 пълнолетни българи, показва, че мнозинството са готови да дарят орган на роднина или близък в случай на нужда.
55% от респондентите отговарят утвърдително, 19% – отрицателно, а 26% не могат да преценят.
Донорството на органи като цяло се одобрява от 62% от участниците, докато 18% не го одобряват, а 20% не могат да преценят.
На въпроса дали биха дарили свои органи след смъртта си, 40% казват „да“, 34% – „не“, а 26% не могат да решат. Въпреки това, 8 от 10 души никога не са обсъждали темата с близките си.
Най-голяма подкрепа за донорството показват хората на възраст между 30 и 60 години. Сред над 60-годишните се наблюдава по-високо ниво на неодобрение. Запознатостта с темата е слаба – 33% казват, че изобщо не са запознати, а още 34% – че по-скоро не са. Само 5% заявяват, че са напълно информирани.
По отношение на понятието „мозъчна смърт“, едва 7% са напълно запознати, а 24% не знаят нищо по темата. Малко над една трета разпознават, че това е необратимо състояние. Почти половината биха се доверили на лекар при такава диагноза, като доверието е по-високо сред хората с висше образование.
Основните причини за недоверие към диагнозата „мозъчна смърт“ включват:
- страх от грешна диагноза – 68%
- недоверие към лекарите – 60%
- съмнения за незаконни практики – 51%
- личен опит с грешни диагнози – 30%
На въпроса защо не биха станали донори след смъртта си:
- 42% смятат, че не са подходящи
- 38% се опасяват, че няма да бъде направено всичко за спасяване на живота им
- 30% се страхуват от процеса
- 27% се страхуват, че животът им може да бъде умишлено застрашен
Близо 40% биха желали близките им да дарят органите им след смъртта им, докато 32% са против, а 30% не могат да преценят. Въпреки това, 77% никога не са изразявали позицията си пред близките си.
Когато трябва лично да вземат решение дали да дарят органи на свой близък:
- 47% казват, че не биха могли
- 30% – че биха могли
- 23% – не могат да преценят
Най-честата причина за колебание е емоционалната трудност (70%).
Проучването сочи, че липсата на информация и доверие са сред основните пречки пред развитието на донорството у нас. Предполага се също, че част от респондентите са били резервирани в отговорите си поради недоверие към анкетьорите.
„Доверието е в основата на донорството – колкото повече знаем, толкова повече добрини можем да направим“,
каза Йорданка Динева, директор на ИА „Медицински надзор“. По думите ѝ, млади лекари ще бъдат изпращани в чужбина за обучение по трансплантация.
„Донорството е истинско чудо – да дадеш живот на друг човек“,
подчерта зам.-министърът на здравеопазването д-р Бойко Пенков, като допълни, че Министерството и ИАМН продължават информационната кампания „Да! За живот!“.
„Хората не осъзнават, че със съгласието си могат да спасят два-три живота“,
отбеляза и д-р Петко Стефановски, управител на НЗОК.
„Ако искаме да развиваме донорството, трябва да има повече информация, доверие и комуникация“,
обобщи проф. Николай Габровски от болница „Пирогов“.