Представители на правозащитни и бежански организации изразиха сериозна загриженост относно начина, по който се подготвя новата Програма за хуманитарна подкрепа на бежанците в България. Адв. Илиана Савова от Българския хелзинкски комитет (БХК) и Наталия Еллис, председател на фондация „Ukraine Support and Renovation“, коментираха пред БНР, че програмата се изработва „на тъмно“ и без участие на заинтересованите страни.
„Управляващите свикнаха да решават съдбините на хората, които управляват, на тъмно. За новата програма никой не ни покани да участваме при изработването. Сега ще напишем писма до всички министерства и групи да ни включат, защото ние ще преследваме и интереса на България, не само на бежанците от Украйна.“
- Реклама -
заяви адв. Савова.
По думите ѝ, новата програма не е качена за обществено обсъждане, въпреки че такава практика се изисква по Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
„Програмата не трябва да се работи на тъмно. Нашият АПК предписва такива неща да се комуникират при изработване на разпоредбите и консултирани в работни групи с представители на заинтересованите лица.“
Тя уточни, че не става дума за „раздаване на пари“, а за премахване на административни бариери, които затрудняват украинските бежанци в България. По официални данни в страната се намират около 60 000 украински бежанци, но под 10% от тях ползват програмата за хуманитарна закрила – предимно възрастни хора, болни и деца с придружители. Останалите 90% са успели да се устроят самостоятелно.
От своя страна, Наталия Еллис обърна внимание на конкретни проблеми, с които се сблъскват украинците в различни части на страната. Сред тях са недостигът на места в детските градини във Варна, Бургас и по цялото Черноморие, както и затруднения с издаването на шофьорски книжки и регистрацията на автомобили.
„Украинските деца изкарват книжки у нас, но не могат да ги получат. Колите им не минават технически преглед. А това са пари за бюджета и е важно за безопасността на пътя“
Тя допълни, че тези административни бариери могат да се премахнат „с промяна на едно изречение в наредбата от вътрешния министър“ и че подобни действия могат да бъдат извършени в рамките на две седмици.
Представители на правозащитни и бежански организации изразиха сериозна загриженост относно начина, по който се подготвя новата Програма за хуманитарна подкрепа на бежанците в България. Адв. Илиана Савова от Българския хелзинкски комитет (БХК) и Наталия Еллис, председател на фондация „Ukraine Support and Renovation“, коментираха пред БНР, че програмата се изработва „на тъмно“ и без участие на заинтересованите страни.
„Управляващите свикнаха да решават съдбините на хората, които управляват, на тъмно. За новата програма никой не ни покани да участваме при изработването. Сега ще напишем писма до всички министерства и групи да ни включат, защото ние ще преследваме и интереса на България, не само на бежанците от Украйна.“
- Реклама -
заяви адв. Савова.
По думите ѝ, новата програма не е качена за обществено обсъждане, въпреки че такава практика се изисква по Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
„Програмата не трябва да се работи на тъмно. Нашият АПК предписва такива неща да се комуникират при изработване на разпоредбите и консултирани в работни групи с представители на заинтересованите лица.“
Тя уточни, че не става дума за „раздаване на пари“, а за премахване на административни бариери, които затрудняват украинските бежанци в България. По официални данни в страната се намират около 60 000 украински бежанци, но под 10% от тях ползват програмата за хуманитарна закрила – предимно възрастни хора, болни и деца с придружители. Останалите 90% са успели да се устроят самостоятелно.
От своя страна, Наталия Еллис обърна внимание на конкретни проблеми, с които се сблъскват украинците в различни части на страната. Сред тях са недостигът на места в детските градини във Варна, Бургас и по цялото Черноморие, както и затруднения с издаването на шофьорски книжки и регистрацията на автомобили.
„Украинските деца изкарват книжки у нас, но не могат да ги получат. Колите им не минават технически преглед. А това са пари за бюджета и е важно за безопасността на пътя“
Тя допълни, че тези административни бариери могат да се премахнат „с промяна на едно изречение в наредбата от вътрешния министър“ и че подобни действия могат да бъдат извършени в рамките на две седмици.