Три месеца след раждането на първото си дете, Мари Константин – дъщерята на телевизионната водеща Гала – чува ужасяваща диагноза: рак на десния бъбрек. В емоционално интервю пред Мон Дьо по NOVA, тя разказва за най-трудния период в живота си – време, в което радостта от майчинството е била помрачена от борбата за живот.
„Изпратиха ме на ядрено-магнитен резонанс. След това ме извикаха в една малка стаичка. Казаха ми, че имам образувание на бъбрека“, споделя Мари. Причината за прегледа е счупено ребро – никой не предполага, че ще доведе до тежка диагноза.
Първите седмици след раждането на дъщеричката ѝ Лора преминават в страх и несигурност. Мари признава, че не е могла да се грижи за детето си, нито да го прегърне. „Не знаех дали Лора ще има майка“, казва тя.
С помощта на своя вуйчо, Мари заминава за Германия, където се подлага на операция. Днес образуванието е отстранено, но контролът остава строг – на всеки три месеца ѝ предстоят изследвания.
„Надявам се, ако след пет години отново съм на това място, да мога да кажа: ракът не е в мен“, казва с усмивка тя.
Най-силният ѝ стимул в борбата е именно дъщеря ѝ. „Някъде в този целия период разбрах, че съм станала майка. Забравих за себе си. Всяка мисъл беше за нея, за нейното бъдеще“, споделя Мари.
Въпреки страха и болката, тя успява да остане силна. Но признава, че най-много я е наранила болката в очите на майка ѝ – Гала, която преминава през изпитанието редом с нея.
- Реклама -
Три месеца след раждането на първото си дете, Мари Константин – дъщерята на телевизионната водеща Гала – чува ужасяваща диагноза: рак на десния бъбрек. В емоционално интервю пред Мон Дьо по NOVA, тя разказва за най-трудния период в живота си – време, в което радостта от майчинството е била помрачена от борбата за живот.
„Изпратиха ме на ядрено-магнитен резонанс. След това ме извикаха в една малка стаичка. Казаха ми, че имам образувание на бъбрека“, споделя Мари. Причината за прегледа е счупено ребро – никой не предполага, че ще доведе до тежка диагноза.
Първите седмици след раждането на дъщеричката ѝ Лора преминават в страх и несигурност. Мари признава, че не е могла да се грижи за детето си, нито да го прегърне. „Не знаех дали Лора ще има майка“, казва тя.
С помощта на своя вуйчо, Мари заминава за Германия, където се подлага на операция. Днес образуванието е отстранено, но контролът остава строг – на всеки три месеца ѝ предстоят изследвания.
„Надявам се, ако след пет години отново съм на това място, да мога да кажа: ракът не е в мен“, казва с усмивка тя.
Най-силният ѝ стимул в борбата е именно дъщеря ѝ. „Някъде в този целия период разбрах, че съм станала майка. Забравих за себе си. Всяка мисъл беше за нея, за нейното бъдеще“, споделя Мари.
Въпреки страха и болката, тя успява да остане силна. Но признава, че най-много я е наранила болката в очите на майка ѝ – Гала, която преминава през изпитанието редом с нея.