Журналистът Кристияна Стефанова от телевизия „Евроком“ и Лъчезар Лисицов от „Клуб Z“ обсъдиха в предаването „Мрежата“ на програма „Хоризонт“ по БНР темата за ролята на медиите в света на политиците и как вниманието на обществото се измества от важните проблеми.
От кого е по-лесно да се възмутиш?
Кристияна Стефанова смята, че възмущението трябва да бъде насочено първо към самите репортери, защото с фокусирането върху несъществени изказвания като „Ту-туу“ на Бойко Борисов се отвлича вниманието от реалните проблеми, като корупционни скандали.
„Докато се случват огромни корупционни скандали в държавата, абсолютно всички пишат, както и говорят, и обсъждат едно изказване на Борисов, което мина и замина. То не е толкова важно, всъщност, че каза „Ту-туу“. Има много по-важни теми в държавата и мисля, че Борисов умишлено понякога прави такива смехотворни изказвания, с които да отвлича обществения отзвук от реално важните теми.“
Лъчезар Лисицов допълва, че основният проблем е в собствеността и управлението на медиите, което води до съзнателно отклоняване на вниманието от важните теми. Според него влиянието на Делян Пеевски е нараснало през годините и е обхванало медии, институции и служби.
Как личи влиянието на Делян Пеевски?
Кристияна Стефанова посочва, че мълчанието на медиите и липсата на политическа опозиция срещу Пеевски са най-явното доказателство.
„Когато той поиска нещо, то се случва бързо, а неудобните въпроси се избягват.“
Лъчезар Лисицов допълва, че Пеевски контролира медии, които макар и неофициално притежавани, явно следват неговата линия. Това позволява на Пеевски лесно да манипулира медийното съдържание и да избягва критика.
Защо така се получава?
Според Кристияна Стефанова, проблемът е и структурен — в сградата на 51-ото Народно събрание репортерите са ограничени физически и политиците лесно могат да избегнат неудобните въпроси.
Лъчезар Лисицов допълва, че липсата на достатъчно независими и критични журналисти създава среда, в която политиците лесно могат да контролират интервютата.
„Живеем в антиутопия,“ заключава Лисицов, като отбелязва, че манталитетът на медиите вече не е да служат на обществения интерес, а да изпълняват спуснатите им задачи. Репортерите често нямат свободата да задават важните въпроси, защото са обвързани с интересите на собствениците на медиите.