На 20 август църквата отдава почит на св. пророк Самуил – последния съдия на Израил, живял през XI в. пр. Хр., както и на светите 38 мъченици Пловдивски. Празнуват всички с името Самуил, което означава „измолен от Бога“.
- Реклама -
Според Библията „съдиите“ били племенни водачи с жречески и съдийски функции, които обединявали 12-те израилеви племена и поддържали култа към Йехова. Те били и тези, които помазвали царете и им давали власт.
Животът на пророк Самуил
Легендата разказва, че Самуил бил син на Елкана от град Рама. Майка му Ана дълго не можела да има деца и непрестанно се молела на Бог. Обещала, че ако получи син, ще го посвети на Господа. Бог чул молитвите ѝ и се родил Самуил – „измолен от Бога“.
Той израснал в храма при първосвещеник Илий, където още като млад проявил дарбата си да пророкува. Народът го следвал и скоро Самуил бил избран за съдия и предводител. С негова помощ израилтяните се избавили от двадесетгодишното филистимско робство.
Самуил управлявал мъдро и справедливо, но синовете му, на които предал част от властта си, били алчни и несправедливи. Затова старейшините поискали да им избере цар. Бог, макар и оскърбен от желанието на народа, посочил Саул, син на Кис.
Впоследствие Саул престанал да слуша съветите на пророка, а Бог избрал Давид за цар, когото Самуил помазал. Пророкът починал в дълбока старост, а целият народ оплакал загубата му.
На 20 август църквата отдава почит на св. пророк Самуил – последния съдия на Израил, живял през XI в. пр. Хр., както и на светите 38 мъченици Пловдивски. Празнуват всички с името Самуил, което означава „измолен от Бога“.
- Реклама -
Според Библията „съдиите“ били племенни водачи с жречески и съдийски функции, които обединявали 12-те израилеви племена и поддържали култа към Йехова. Те били и тези, които помазвали царете и им давали власт.
Животът на пророк Самуил
Легендата разказва, че Самуил бил син на Елкана от град Рама. Майка му Ана дълго не можела да има деца и непрестанно се молела на Бог. Обещала, че ако получи син, ще го посвети на Господа. Бог чул молитвите ѝ и се родил Самуил – „измолен от Бога“.
Той израснал в храма при първосвещеник Илий, където още като млад проявил дарбата си да пророкува. Народът го следвал и скоро Самуил бил избран за съдия и предводител. С негова помощ израилтяните се избавили от двадесетгодишното филистимско робство.
Самуил управлявал мъдро и справедливо, но синовете му, на които предал част от властта си, били алчни и несправедливи. Затова старейшините поискали да им избере цар. Бог, макар и оскърбен от желанието на народа, посочил Саул, син на Кис.
Впоследствие Саул престанал да слуша съветите на пророка, а Бог избрал Давид за цар, когото Самуил помазал. Пророкът починал в дълбока старост, а целият народ оплакал загубата му.
