Тропическите коралови рифове по света почти сигурно са преминали точката на невъзврат, тъй като океаните се затоплят отвъд границата, при която повечето от тях могат да оцелеят, съобщава мащабен научен доклад, цитиран от АФП. Това е първият случай, в който учените заявяват, че Земята вероятно е достигнала „критична точка“ – промяна, която може да доведе до масови и необратими трансформации в природната среда.
„За съжаление, вече сме почти сигурни, че преминахме една от тези критични точки за топловодните тропически коралови рифове,“ заяви водещият автор на доклада проф. Тим Лентън, експерт по климат и земни системи в Университета в Ексетър.
Изводите се базират на реални наблюдения на „безпрецедентна“ смърт на корали по света, след първия всеобхватен доклад за критичните точки през 2023 г. Оттогава температурите на океаните достигнаха рекорди, а най-мащабният епизод на избелване на корали, регистриран някога, засегна над 80% от рифовете по света.
Напредъкът в разбирането на тези процеси позволи на учените да изчислят риска от „ефект на доминото“ – когато едно изменение предизвиква други, потенциално катастрофални последици. Според експертите дори при по-ниски нива на затопляне, отколкото се смяташе досега, Амазонската гора може да се преобрази до неузнаваемост, а ледените покривки на Гренландия и Западна Антарктида – да започнат колапс.
Докладът, изготвен от 160 учени от водещи световни институции, показва, че още при затопляне с 1,4°C кораловите рифове преминават термичната си граница и започват да загиват масово. Научният консенсус сочи, че при 1,5°C повишение повечето рифове ще изчезнат – праг, който може да бъде достигнат само след няколко години.
Когато водата се затопли, коралите изхвърлят микроскопичните водорасли, които им осигуряват храна и характерния цвят. Ако океаните не се охладят, избелелите корали умират от глад. От 2023 г. насам морски биолози отчитат смъртност в невиждани мащаби, като цели рифове в Тихия, Индийския и Атлантическия океан са напълно унищожени.
„Реакцията на коралите потвърждава: вече не можем да говорим за критичните точки като за бъдещ риск,“ подчерта проф. Лентън.
Вместо да изчезнат напълно, рифовете вероятно ще се трансформират в по-малко разнообразни екосистеми, доминирани от водорасли и гъби, които издържат на по-високи температури. С течение на времето мъртвите коралови структури ще се разпаднат на отломки.
Тази промяна ще бъде катастрофална за стотици милиони хора, чийто поминък зависи от рифовете, както и за около милион видове морски организми.
Някои топлоустойчиви видове корали може да оцелеят по-дълго, но учените са единодушни:
„Единственото реално решение е спирането на отделянето на парникови газове.“
Превишаването на 1,5°C ще постави света в „опасна зона“ с риск от нови критични точки – като срив на океанските течения, което би имало катастрофални последици за климата и екосистемите.
Според доклада колапсът на Амазония също е много по-близо, отколкото се смяташе – дори при затопляне под 2°C може да започне масова деградация на гората.
И все пак учените виждат и положителни знаци:
„Бързото навлизане на слънчевата енергия и електрическите превозни средства са примери за ‘положителни критични точки’ – промени, които могат да се ускорят в благоприятна посока,“ обяснява Лентън.
„Това ни връща контрола – и на политиците – да постигнем реална промяна, при която ефектът от действията ни може да бъде несъразмерно голям,“ заключи той.