Белгия категорично отхвърли предложените от Европейската комисия (ЕК) отстъпки, целящи деблокирането на заем от 210 милиарда евро за Украйна. Финансирането трябваше да бъде обезпечено чрез замразените руски активи, но позицията на Брюксел, подкрепена и от други държави членки, попари надеждите за постигане на споразумение навреме за срещата на върха на лидерите този четвъртък, съобщава „Политико“.
Само два дни преди крайния срок, ЕК прави финални опити да убеди страните членки да подкрепят заема. Целта е милиарди евро, държани в депозитаря Euroclear в Брюксел, да бъдат освободени в подкрепа на украинската икономика. 27-те постоянни представители продължават обсъжданията във вторник, на фона на преговорите за прекратяване на „почти четиригодишната всеобхватна война“ на Русия в Украйна, по които бе постигнат известен напредък по време на среща в Берлин в понеделник.
В опит да осигури политическа подкрепа от Белгия, Комисията предложи в понеделник правни промени. Според текста, видян от „Политико“, са предвидени гаранции, че Белгия може да се възползва от до 210 милиарда евро, ако се изправи пред съдебни искове или ответни мерки от страна на Москва. Документът също така постановява, че на Украйна няма да се превеждат средства, преди страните от ЕС да предоставят финансови гаранции, покриващи поне 50% от изплащането.
Като допълнителна мярка, Комисията инструктира всички страни от ЕС да прекратят двустранните си инвестиционни договори с Русия, за да гарантират, че Белгия няма да бъде оставена сама срещу руските ответни мерки.
Въпреки това Белгия смята, че предоставените уверения не са достатъчни. „Няма да има сделка до заседанието на Европейския съвет [EUCO]“, коментира дипломат от ЕС, пожелал анонимност.
Белгийското правителство се въздържа от използване на активите поради опасения, че ще бъде длъжно да изплати пълната сума, ако Русия успешно си върне парите по съдебен път. Ситуацията се усложнява допълнително от факта, че четири други държави – България, Италия, Малта и Чехия – подкрепиха искането на Белгия да се проучат алтернативни методи за финансиране, като например съвместен дълг.
Франция публично подкрепя плана за активите, но източници, близки до френския президент Еманюел Макрон, твърдят, че Париж е „неутрален“ относно това дали да се използват руските пари или да се прибегне до еврооблигации.
Германия, от своя страна, настоява, че няма реална алтернатива на използването на руските активи, тъй като съвместният дълг изисква единодушие и може да бъде блокиран от унгарския премиер Виктор Орбан.
„Нека не се заблуждаваме. Ако не успеем в това, способността на Европейския съюз да действа ще бъде сериозно нарушена за години, ако не и за по-дълъг период“, заяви в понеделник германският канцлер Фридрих Мерц.