Атанасовден се празнува всяка година на 18 януари. Както Антоний, така и Атанасий не спадат към групата на българските светци, но народът ги е възприел като свои след приемането на християнството. И двамата светци са родени в Древен Египет, а свети Атанасий е духовен наследник на свети Антоний.
Св. Атанасий е роден в бедно християнско семейство, за разлика от св. Антоний. Още от малък се увлича по християнските идеи, което прави впечатление на Александрийския архиепископ Александър. След като завършва образованието си, св. Атанасий е назначен за секретар на архиепископа на Александрия, а през 319 г. е произведен в дяконски сан.
Той е сред участниците в Първия вселенски събор в Никея през 325 г., а една година по-късно е назначен за архиепископ на Александрия. В това си качество се противопоставя на Арий и неговото учение, превръщайки се в една от ключовите фигури на ортодоксалното християнство.
Противниците на официалната църква свикват събор в град Трир, чиито решения влизат в конфликт с утвърдената догма. Те виждат в лицето на архиепископ Атанасий непримирим противник и започват постоянни интриги срещу него. Това влияе върху отношението на императора, който на няколко пъти го изпраща в заточение.
По време на изгнанията си св. Атанасий се отдава както на евангелска проповед, така и на житиеписание. Именно тогава пише житието на своя духовен предшественик свети Антоний. След поредното си завръщане здравето му се влошава и той умира на 18 януари 376 г. на 76-годишна възраст.
Според народните поверия двамата светци са братя, а на някои места се среща и вариантът майстор и калфа. Свети Атанасий е възприеман като покровител на зимата, снега и студа. Вярва се, че зимният св. Атанас си съблича кожуха, за да дойде лятото, а летният го облича, за да дойде зимата. Оттук идва и поговорката:
„Атанас гялди и яз гилди“.
Според поверията змиите и гущерите се събират на този ден, за да спят до пролетта, затова не се ходи в гората и не се убиват, за да не ухапят. За здраве и плодородие се събират кокичета, а първите слънчеви лъчи се смятат за лечебни. Пече се пита и се раздава на деца, а в някои райони се коли черна кокошка за защита от чума и болести по добитъка.
В края на 2025 г. общо 51 450 души празнуват имен ден на Атанасовден с имена Атанас, Атанаска, Наско и техните производни. От тях 11 299 са жени, а 40 151 – мъже.