Марияна Георгиева, образователен психолог, коментира някои от болезнените въпроси за училищната среда и взаимодействия, които събуди трагичният случай с 18-годишния ученик Билгин Алишев от с. Нова Махала. Той посегна на живота си, след като години наред е показвал признаци на страдание, останали без адекватна реакция от възрастните, отговорни за живота и благополучието му.
Какви системни проблеми стоят зад този случай и зад много други подобни, за които не разбираме, просто защото, за щастие, не са стигнали до трагичен край.
„От една страна мисля, че липсва взискателност за такова човешко отношение, просто самата система във времето не е развила такова… В голяма степен взискателността за човешко отношение се дължи на лидерите. Ако лидерът, говоря за директора или за целия екип, който лидерства училището, има тази взискателност за човешко отношение, това пази училището и екипа от такива прояви…“
Тоест е въпрос на случайност, ако в конкретно училище, екип, клас децата имат шанса да попаднат на човек или екип, който има чувствителност и ги третира като човешки същества?
„Работейки на различни места, срещайки се с различни екипи, понякога в най-неочакваните места виждаш директор, който буквално сияе като говори за децата, и на друго място чуваш само за бройки, за лошо поведение, за лоши оценки.
Веднага разбираш, че това са две абсолютно различни места, две различни вселени, в които попадат децата…„